ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1729
София, 30.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на С. Х. С. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 14. Х.2008г. по в.гр.д. № 1387/2008г.
Ответникът по касационната жалба „Д” /ДСП/ гр. В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд от 19.V.2008г. по гр.д. № 10087/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. срещу „ДСП” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „пазач” със заповед № 433/25. Х.2007г. е извършено законно.становено е по делото, че ищецът е извършил вмененото му с уволнителния акт дисциплинарно нарушение, като недопустимо е отсъствал от работа три последователни смени, без да е дадено предварително разрешение от работодателя за промяна на утвърдения график на работа.волнението е съобразено и с разпоредбата на чл.193 от КТ – ищецът е отказал да получи заповедта на работодателя за даване на поисканите му с нея обяснения, което по силата на чл.193 ал.3 от КТ освобождава последния от изпълнение на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ.
От изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се налага извод, че като съществен материалноправен въпрос касаторът сочи произнасянето от въззивния съд по приложението на чл.193 от КТ в противоречие с практиката на състави на ВКС и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че по делото е безспорно установено неизпълнението на процедурата по чл.193 от КТ, както и за необсъждане на всички представени по делото доказателства. Твърди се и че точното прилагане на закона предполага решаващият съд да проследи как е приложена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание чрез обсъждане на всички доказателства по отделно и в съвкупност и чрез съобразяване с трайната практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т..3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай представените решения не обосновават наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С решенията № 360/11.V.1998г. на ВКС ІІІ ГО и № 1112/19. Х1999г. по гр.д. № 759/1998г. на ВКС ІІІ ГО са разрешени други, различни от този по обжалвания съдебен акт, въпроси по приложението на чл.193 от КТ. По първото е прието, че е порочна практиката при работодателя нарушителят да отразява писмено обясненията си върху специална бланка на сигнално писмо /донесение/ до управителя на дружеството, а във второто – че са поискани и дадени обяснения за други нарушения, които не са вменени в уволнителния акт като основание за наложеното дисциплинарно наказание. В третото посочено и представено решение на ВКС ІІІ ГО № 1/22.І.2002г. не е разрешен въпрос по приложението на чл.193 от КТ.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на поставения въпрос по приложението на чл.193 от КТ и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. То е обусловено от липса на съдебна практика по този въпрос, или от необходимостта тя да бъде изоставена, тъй като не отразява смисъла на приложимата правна норма, или нормата е неясна или непълна и се налага да бъде тълкувана. В разглеждания случай такива предпоставки нито се твърдят от касатора, нито се установяват. По приложението на чл.193 от КТ има многобройна и непротиворечива съдебна практика, която според настоящия състав не се налага да бъде променяна, а и разпоредбата не е непълна и неясна.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 14. Х.2008г. по гр.д. № 1387/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: