4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№173
С., 16.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 140 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Б. М. и Л. Д. М., чрез пълномощника им адвокат Ю. С., против решение № 530 от 18.06.2011 г., постановено по гр.д. № 773 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е уважен предявения от Г. Б. М. против С. Б. М. и Л. Д. М. установителен иск за собственост на * идеални части от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], отменен е нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус рег. № * над * ид.ч. до удостоверените права от * ид.ч. и е отхвърлено възражението по чл.30 ЗН предявено от С. Б. М. за възстановяване на запазената му част от наследството на Б. С. М., поч. 2.01.2007 г.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
Г. Б. М. е сезирал съда с установителен иск, че е собственик по наследство и завещание на * ид.ч. от дворното място, а ответникът С. Б. М. е поискал възстановяване на запазената си част, накърнена с извършеното в полза на брат му завещание и дарение. Съдът е установил, че процесното дворно място е придобито от майката на ищеца и ответника по силата на сключен договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, нот.д. № */* г. Към момента на изповядването на тази сделка приобретателката е била в граждански брак с Б. С. М. и съгласно разпоредбата на чл. 103 от ПЗР на СК от 1968 г. (отм.) имотът е станал съпружеска имуществена общност. Последната е прекратена със смъртта на М. С. М. на 15.07.1993 г. при равни дялове за двамата съпрузи и върху имота е възникнала съсобственост при дялове – * ид.ч. за Б. М. и по * ид.ч. за синовете Г. М. и С. М.. Със саморъчно завещание от 01.01.1998 г. Б. М. е завещал на сина си Г. М. своите * ид.ч. от процесния парцел, които заветникът е придобил след откриване на наследството на баща си на 02.01.2007 г. или ищецът е собственик на * ид.ч. от дворно място (поземлен имот), представляващо УПИ *, пл. № * кв. * по плана на [населено място] на основание завещание; както и на * ид.ч. от същото на основание наследствено правоприемство от своята майка.
По отношение искането за възстановяване на запазена част съдът е изложил мотиви за поредността на действията по установяване на наследствената маса, които следва да извърши съгласно чл.30 ЗН, както и че следва да се съобрази размера на направените в полза на наследника, направил искане по чл. 30 ЗН, дарения и завещания – те се прибавят към имуществото от чистия актив преди съпоставянето му със завещанието/дарението, предмет на намалението. Прието е, че към момента на смъртта си Б. М. е притежавал нива с площ от * дка на стойност 1849 лв., както и част от лозе с площ от * дка, която е придобита по наследство от съпругата му – целият имот на стойност 2882 лв., като това е чистият актив, който двамата наследници – синове на Б. М. наследяват. Прибавени са извършените преживе дарения, както и завещанията – 1. Дарението, с което родителите са прехвърлили на сина им С. М. първия жилищен етаж от находящата се в процесния имот сграда – целият етаж на стойност 54 000 лв. към момента на откриване на наследството; 2. Дарението, с което Б. М. се е разпоредил в полза на другия си син Г. М. с * от тавана на тази сграда – стойността на целия таван към момента на откриване на наследството възлиза на 25 500 лв; 3. Извършените завещателни разпореждания на * от дворното място (цялото на стойност 25 000 лв.) и на * от мазето (цялото на стойност от 16 000 лв.). Към чистия актив от имуществото, което получава С. М. е прибавена стойността на извършеното в негова полза дарение с предмет първия етаж от жилищната сграда и е прието, че така получената стойност следва да се съпостави с размера на запазената му част, която съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН е * от образуваната наследствена маса. Изложени са мотиви, че след като съдът е извършил необходимите пресмятания по гореописания алгоритъм, то формира извод, че запазената част на С. М. не е накърнена, тъй като в негова полза преживе наследодателят Б. М. е извършил дарение на голяма стойност, което съгласно разпоредбата на чл. 30 ЗН следва да бъде прихванато при изчисляване разполагаемата и запазена част на наследника.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса длъжен ли е съдът да определи точния размер на запазената и разполагаемата част. Счита, че въззивното решение, с което е прието, че запазената част на С. М. от наследството на баща му не е накърнена, тъй като в негова полза приживе наследодателят е извършиел дарение на голяма стойност, противоречи на решение № 19 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 5896/2007 г. на ВКС, ІV г.о. според което извод, че не е накърнена запазена част, направен без да е назначено експертно заключение и да е определен точния размер на разполагаемата част и точния размер на запазената част, е направен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая липсва противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като в настоящото решение е посочена стойността на имуществата, формиращи размера на наследствената маса, както и начина на изчисляване размера на запазената част и как се преценява дали същата е накърнена, а обстоятелството, че съдът не е вписал конкретния резултат от направените изчисления, а само крайния извод от същите, не е равнозначно на липса на определяне размера на наследствената маса и запазената част, нито на невъзможност за проверка правилността на крайния извод.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530 от 18.06.2011 г., постановено по гр.д. № 773 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: