О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 24.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 120/2010 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. от гр. Р. чрез пълномощник адв. П, срещу определение №1683 от 30.11.2009г по ч. гр.дело № 2948/2009г на Софийски апелативен съд , с което е оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждането от 16.10.2009г на председателя на Благоевградски окръжен съд ,с което е отказано освобождаване на касатора от държавна такса по чл.63 ал.1 б. „б” от ГПК (отм) ,по негова въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 228/2007г на ОС Благоевград
В изложението за обосновка по допускането на касационно обжалване се посочват всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК ,развит е единствено довод за противоречие с приетото в опр. № 32 от 27.02.1973г гр.д. №337/73 І г.о но ВС ,като трайна практика на Върховния съд по прилагане на института . По същество касаторът излага оплакването, че приложената декларация на жалбоподадетеля е игнорирана като непълна и нередовна ,ведно с довод , че ГПК не съдържа нормативно предписание за съдържанието на декларацията . Изведеният и подкрепен с прилагането на съдебна практика въпрос в изложението е друг , а именно дали чл.63 ал.1 б. „б” от ГПК (отм) визира само ищците, или и ответната страна може да иска освобождаване от държавна такса при обжалване на решението.
Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва не да бъде допуснато касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК ,тъй като в изложението не е поставен такъв въпрос,който в конкретния случай се е оказал решаващ при отказа по чл. 63 б. «б» от ГПК (отм) .
За да остави в сила разпореждането на Благоевградски окръжен съд , с което е отказано на жалбоподателя освобождаване от държавна такса по въззивна жалба поради непредставяне на редовна и съответна по съдържание декларация ,въззивният Софийски апелативен съд е споделил съображението , че при липса на редовна от външна страна декларация (каквато не е била приложена и към частната жалба ), положителна преценка за наличие на основание за освобождаване от държавна такса при въззивното обжалване по чл. чл. 63 б. «б» от ГПК (отм) не може да бъде изградена. Годността на декларацията, които касаторът Т. е приложил към молбата си недатирана и непълна, без този пропуск да е отстранен пред въззивната инстанция включително , е обусловила обжалвания резултат, а не процесуалното качеството на страната като ответник по иска и жалбоподател . Поставеният в изложението въпрос , разрешенен с приложеното определение № 32 от 27.02.1973г гр.д. №337/73 І г.о но ВС, не е относим към решаващите съображения на Софийски апелативен съд, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №1683 от 30.11.2009г по ч. гр.дело № 2948/2009г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.