О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София,28.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4474/2017 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2709/30.8.2017 г., подадена от адвокат К. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С.,
против въззивно решение №102/24.7.2017 г. по гр.д.№87/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о, с което е потвърдено решение №103/13.3.2017 г. по гр.д.№1888/2016 по описа на Силистренския районен съд, г.о., в частта, с което [фирма] – С., е осъдено да заплати на В. С. К. сумата 5290,22 лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение, за месеците юни и октомври 2016 г., заедно със законната лихва, считано от 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно изложените обстоятелства и представени доказателства страните са в трудовоправни отношения, като въззивникът е работодател на въззиваемата, която изпълнява длъжността „лекар-физикална и рехабилитационна медицина“. Съгласно действащия Правилник за вътрешния трудов ред са регламентирани вътрешните правила за организацията на работната заплата, като на основание чл. 118, ал. 3 от КТ основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено със Заповед №5/04. 02. 2016 г. до размера от 315. 00 лева, като е предвидено да получава и допълнително възнаграждение в размер на 40 % от брутния размер на личния ? лекарски принос, като в това число е включено и основното ? трудово възнаграждение.
Исковата претенция пред първоинстанционния съд е обусловена от от спорното между страните обстоятелство относно базата, върху която следва да се прецени личния принос на въззиваемата, в качеството й на лекар-специалист, при определянето на допълнителното й възнаграждение. Страните имат различно становище относно това дали личният принос следва да се определи на база на сумите, получени за целия проведен курс на лечение, или само въз основа на дейностите, в които лекарят има пряко участие, както счита работодателя. В тази връзка, спорно е дали допълнителното възнаграждение за процесните периоди – м. юни и октомври 2016 г. , е правилно определено и заплатено.
В анализа на фактическите обстоятелства и правните норми , съотносими към тях, районният съд се е позовал на раздел VII, т. 1.1 от приетите медицински стандарти за „Ф. И Р. М.“, съгласно които медицинската/лечебната дейност се осъществява от рехабилитационен екип, ръководен от лекар-специалист и включващ членове-изпълнители: медицински специалисти, немедицински специалисти и помощен персонал. В раздел VII, т. 2 от стандартите е посочено, че лекарят – специалист, какъвто е въззивницата, отговаря за цялостното съставяне и провеждане на рехабилитационната програма, т.е. тя носи отговорността за лечението през всичките му фази. Въз основа на тези две норми районният съд е формулирал обоснования извод, че макар и да не участва пряко в извършването на всички предписани медицински процедури (задължително е личното провеждане на лечебните методики само при заболявания и пациенти с риск), въззивницата ръководи и контролира цялостното лечение, поради което би следвало да получава съответното възнаграждение за това. Ето защо, тълкуването на разпоредбите на вътрешните правила и клаузите на договора, което въззивникът прави, е неправилно и според настоящата инстанция, и лекарският принос на ищцата би следвало да се преценява за цялостната предоставена медицинска услуга, заплащана от здравната каса. Този извод се подкрепя и от признатото в с.з. пред тази инстанция обстоятелство от процесуалния представител на въззивника, че предходната практика действително е била в такава насока и е променена в последно време, което обхваща периода на исковата претенция. В този смисъл следва да се тълкуват и показанията на св. С. пред първата инстанция, а също и приложеното по делото на районния съд писмо на Председателя на УС на А. по физикална медицина и рехабилитация, като и двете доказателства са в подкрепа на тезата на въззиваемата за основателност на исковата претенция. Това тълкуване на лекарския принос в цялостния процес по рехабилитация обуславя и факта, че за периода, в който въззиваемата е напуснала работа до назначаването на друг специалист не са предоставяно физиотерапевтично лечение.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Как следва да се тълкуват понятията “лекарски принос“ и личен лекарски принос“ на лекаря – специалист при извършване на „Специализирана извънболнична медицинска помощ(С.), в частност на този по „Ф. и рехабилитационна медицина“, предвид различните медицински стандарти ?, 2. Следва ли на лекаря – специалист да му се заплаща за дейност, няма пряко участие като лекар и тази дейност се извършва от помощен медицински персонал ? и 3. В чл.145 от Н.-2015 е посочената работата на лекаря-специалист по физиотерапия, а именно „първичен преглед на лекаря“ и „заключителен преглед . Заплащането на тази дейност е указано в чл.63 от Н.-2015 г. от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.3.2016 г., именно по 5 лева на първичен преглед и 9 лева за заключителен преглед , осъществени от лекаря- специалист по физиотерапия, в тази връзка управителят на дружеството няма ли да извърши нарушение на чл.128 КТ ?
Моли се за допускане на въззивното решене до касационно обжалване на основание чл.280, ал.-1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация В. С. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и с оглед правомощията си по чл.288 ГПК, намира за установено следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси, е бланкетен и не кореспондира с разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК.
Вторият и третият от поставените въпроси засягат правилността на обжалвания съдебен акт и на тях може да се отговори едва когато се разгледат оплакванията в касациноната жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №102/24.7.2017 г. по гр.д.№87/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: