3
3
Определение по т. д. № 872/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 872/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№173
София, 05.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 872 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. Н. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 273 /15.02.2011 г. по гр. д. № 588/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ в размер на 41 646,72 лв., представляваща претенция за обезщетяване на разходи за придружител в размер на 216,91 лв. месечно, платими за периода от 01.04.2009 г. до 01.01.2025 г., както и в частта за законната лихва за забава за времето от 04.04.2004 г. до 25.03.2006 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неправилни изводи досежно правното значение на решението на ТЕЛК и задължителните указания на Постановление № 2/21.12.1981 година на Пленума на ВС и на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пл. ВС.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по два съществени правни въпроса – за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за придружител за бъдещ период от време и правното значение на срока на нетрудоспособността, определен с решение на ТЕЛК за пострадалия /т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид визираните по-горе ППВС/ и за приложението на нормата на чл. 111, б. ”в” ЗЗД или тази на чл. 392 ТЗ /отм./, предвид определяне срока на давност по отношение на претендираната лихва по чл. 86 ЗЗД /поддържа се т. 3 на чл. 280 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор поддържа становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставените от жалбоподателя правни въпроси, макар и неточно формулирани, дори и да се приеме, че съставляват правни въпроси от значение за крайния изход на правния спор, то по отношение на същите не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК.
Действително в Постановление № 2 /81 г. на Пленума на ВС се разглежда въпросът за погасителната давност при вземания от непозволено увреждане и в т. 3 е посочено, че когато компетентен държавен орган е определил състоянието на нетрудоспособност за определен срок, давността за всички вземания за имуществени вреди започва да тече от деня на увреждането, съответно от откриване на неговия причинител, щом от всички доказателства се установи, че увреждането е окончателно. Прието е, че решенията на държавните органи, с които състоянието на нетрудоспособност е определено окончателно или за известен срок, се преценяват от съда, който разглежда иска за заплащането на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Тези правни разрешения са валидни в случаите на претенция за предвидени и предвидими вреди, при окончателна загуба на трудоспособност, а не за непредвидимите вреди. В конкретния случай, САС е приел, че след като с решението на ТЕЛК не е определено, че състоянието на неработоспособността е пожизнено, а инвалидизацията на ищеца е със срок до 01.06.2011 г., не би могло да се присъди обезщетение за имуществените вреди, представляващи разходи за придружител ежемесечно, считано от 01.04.2009 г. до 01.01.2025 г.
След като ищецът е претендирал обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител, относимо е правилото на т. 7 на ППВС № 4/68, и въззивният съд не се е отклонил от даденото правно разрешение. В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
По отношение на въпроса за приложимата правна норма при определяне на давността при претенция за присъждане на лихва за забава, не е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. По този въпрос е налице трайна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и не е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 273 /15.02.2011 г. по гр. д. № 588/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: