О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 03.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 2564/2013 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Г. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 672 от 14.11.2012 г. по ч. т. д. № 672/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е потвърдено постановеното от Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение определение № 228 от 26.07.2012 г. по ч. т. д. № 550/2012 г. С последното е прекратено производството по депозираната от молителя Е. Г. А. касационна жалба срещу решение № 4190 от 18.08.2012 г. по ч. гр. д. № 8556/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение.
Молителят обосновава искането си за отмяна на атакуваното от него определение с твърдението, че същото прегражда разглеждането на възражението му за нищожност и недопустимост на решение № 4190 от 18.08.2012 г. по ч. гр. д. № 8556/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, с каквото, според него, е сезиран Върховен касационен съд, а не с касационна жалба, както са приели предходните два състава на същия. Излага подробни съображения за неправилност на изводите относно приложението на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК, съдържащи се в посоченото решение на СГС, като релевира доводи и за настъпили основания за прекратяване по силата на закона на производството по изп. д. № 20088410400988/2008 г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841. С допълнителна молба вх. № 57833 от 17.05.2013 г. молителят, позовавайки се на постановление от 24.04.2013 г. за прекратяване на посоченото изпълнително дело, е отправил искане за осъждане на ЧСИ Н. М. да му възстанови разходите по същото дело в размер на 11 900 лв.
Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното определение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи допустимостта, с оглед спазване срока за обжалване, на подадената от молителя частна касационна жалба срещу определението, инкорпорирано в решение № 4190 от 18.08.2012 г. по ч. гр. д. № 8556/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение. Доколкото това не е акт, с който се разрешава материално-правен спор, подадената молба за отмяната му се явява недопустима и като такава следва също да бъде оставена без разглеждане.
Що се отнася до искането на молителя за осъждане на Частния съдебен изпълнител да му „възстанови” направените по изпълнителното дело разноски, същото не подлежи на разглеждане, тъй като е извън предмета на настоящото извънинстанционно производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. Г. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 672 от 14.11.2012 г. по ч. т. д. № 672/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: