О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
Гр.С., 10.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.347 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу решение №.1500/18.06.13 по г.д.№.1713/11 на Софийски апелативен съд, 8с. – с което е потвърдено решение №.126/24.01.11 по г.д.№.722/09 на Софийски градски съд, VІ-1с., за отхвърляне на предявен от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД /за сумата 50000лв. и 13000лв./ е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Посочил е, че доколкото ищецът твърди, че ответникът е получил плащане от масата на несъстоятелността без да има одобрена от съда сметка за разпределение, ако ответникът е кредитор на несъстоятелността и е получил плащане чрез извършено разпределение на сумите от масата на несъстоятелността, то иск по чл.59 ЗЗД би бил недопустим /в производството по несъстоятелност съществува специален ред за защита срещу привиден кредитор, както и срещу незаконосъобразно разпределение на масата на несъстоятелността/. В случая, обаче, хипотезата е различна. Кредитор по несъстоятелността е друго лице – [фирма], което и е получило плащане от масата на несъстоятелността. При това положение ответникът е трето лице и искът срещу него е допустим. Същият, обаче, е неоснователен – доколкото [фирма] е било кредитор по несъстоятелността и е получило плащане от масата на несъстоятелността, а впоследствие именно то е извършило плащане към ответника по други търговски отношения. В случая не е налице нито една от предпоставките на фактическия състав на чл.59 ЗЗД – които са обедняване, обогатяване, връзка между тях /общ юридически факт/ и липса на основание за разместване на имуществените блага. Съдът е отразил, че не може да преценява законосъобразното протичане на производството по несъстоятелността и извършеното плащане към [фирма] от масата на несъстоятелността – поради което и следва да се приеме, че то е валидно и основателно. Същевременно, няма никаква връзка между извършеното плащане от [фирма] към [фирма] и производството по несъстоятелност и евентуалното „обедняване” на длъжника.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следните въпроси: 1. „Налице ли е основание за отвод на член от състава на съда по смисъла на чл.22 ал.1 т.1 ГПК, а именно „субект на правоотношение, свързано със спорното”, или по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 ГПК, а именно „други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие”, когато страната по делото е изразявала по други съдебни дела персонални критики и обвинения към член от съдебния състав, или към органа на съдебната власт, към който съдията е назначен, които са били обект на проверка от Прокуратурата за извършено престъпление?”; 2. „Допустимо ли е съдът служебно да повдига въпроса за процесуалната дееспособност на страна по делото, да назначава експертиза за проверка на способността на страна по делото да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, и да й назначава особен представител, ако от процесуалното й поведение възниква основателно съмнение за способността на страната да действа в свой интерес. При позитивен отговор – при какви условия и ред е допустимо това”; 3.”Включва ли се в предмета на доказване на иска по чл.59 от ЗЗД правоотношението между ответника и трето лице-кредитор на ищеца, по силата на което ответникът твърди да е получил плащането от ищеца /например в случая търговска асигнация/ и следва ли в решението по делото съдът изрично да формулира мотиви относно това правоотношение?”.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства
Първият поставен въпрос няма значение за изхода на спора и правилността на решението. Евентуално допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по искане за отвод, респективно неотвеждане на съдебен състав при наличие на предпоставките на чл.22 ГПК, е неотносимо към правилността на постановеното от този състав съдебно решение. С оглед на това и то не съставлява порок на това решение – основание за касационното му обжалване поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т.3 ГПК /реш. №.120/13.04.2011 по г.д.№.1333/2010, III ГО на ВКС; реш.№ 505/16.11.2011 по г.д.№.1590/2010, IV ГО на ВКС/. Предвид изложеното касационно обжалване по първия въпрос не може да бъде допуснато.
Н. за изхода на спора е и вторият поставен въпрос. Същият нито е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, нито последният е процедирал по подобен начин. Предвид изложеното въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване по него не може да бъде допуснато.
Във връзка с третия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. По въпроса за фактическия състав на неоснователното обогатяване е налице обилна задължителна практика /в това число ППВС 1/28.05.79; реш. №.459/8.06.2010 по г.д.№.1238/2009, IV ГО на ВКС и др./, в която изчерпателно са определени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД – обогатяване, обедняване, връзка между обогатяването и обедняването /общ правопораждащ факт/, липса на основание за това и на друг път за защита. В. инстанция я е съобразила, като е посочила и изследвала именно така определениете предпоставки – респективно ограничила е произнасянето си само до релевантните за изхода на спора факти. Съдът не дължи произнасяне по факти и обстоятелства, които са без значение за изхода на спора.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1500/18.06.13 по г.д.№.1713/11 на Софийски апелативен съд, 8с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: