О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
[населено място], 07.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №373 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение от 06.12.2016г., постановено по ч.гр.д. № 353/2016г. на Монтански окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 10.10.2016г. на съдия по вписванията при Монтански районен съд, с което е отказано вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение №20160630101441/30.06.2016г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – к. Б.” по партида на имота и по партида на длъжника към 45 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване рег. №5912/10.10.2016г.
Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 от ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на тези разпоредби, без да ги тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 от ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263и, ал.6 във вр. с чл.263в, ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т.6 от ТР №7/2012 от 25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение от 10.10.2016г. на съдия по вписванията при Монтански районен съд, с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма], молба вх. рег. №5912/10.10.2016г., Монтански окръжен съд е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. б. – к. Б.” по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието не са сред подлежащите на вписване актове, изброени в чл.4 от Правилника за вписванията и чл.4 б.”л” от правилника не намира приложение за тях. Съдът е изложил съображения, че с чл.16 ал.4 от ТЗ законодателят е предвидил вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие и то само в случаите, когато се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, а вземането, обезпечено с ипотека е облигационно право. Приел е, че са неприложими разясненията в т.3 на ТР №7/2012 от 25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касаят вписване на удостоверения по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ за преобразуване на търговски дружества, а не хипотезата на чл.16 ал.4 от ТЗ, в която на вписване подлежи самият договор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следните въпроси : 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4 б.”и” от ПВ (понастоящем б.”л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД? Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №523/06.07.2015г. по ч. т. д. №2428/2014г. на ВКС, І т. о., определение №84/20.01.2014 г. по ч. т. д. №3123/2013г. на ВКС, І т. о. и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. №720/2011г. на ВКС, І г. о., както и че се решават противоречиво от съдилищата. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК касационният жалбоподател обосновава с влезлите в сила определение №200/02.11.2016г. по ч.гр.д. №357/2016г. на Видински окръжен съд, определение № 785/07.12.2016г. по ч. гр. д. №200/2016г. на Кърджалийски окръжен съд и определение №851/07.12.2016г. по ч. гр. д. № 631/2016г. на Врачански окръжен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Настоящият състав на ВКС намира, че по поставените от жалбоподателя втори и трети въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация. В обжалваното определение не е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие се издава удостоверение по чл.263и, ал.6 във вр. с чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ, съответно съдът не е обсъждал въпроса дали това удостоверение подлежи на вписване в имотния регистър. Доколкото окръжният съд не е обсъждал и приложението на разпоредбата на чл.171 от ЗЗД към процесния спор, третият въпрос също не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Изискването въпросът да е от значение за изхода на делото, е осъществено само по отношение на първия от трите въпроса в изложението, тъй като неговото разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване по молба рег.№5912/10.10.2016г. По отношение на този въпрос обаче не е установено наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012г. по гр. д. №720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346 ал.2 от ГПК /отм./, съответно чл.452 ал.2 от ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към въпроса, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело. Независимо от представените с изложението определения на Видински окръжен съд, Кърджалийски окръжен съд и Врачански окръжен съд, които доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежат на вписване в имотния регистър по партидата на ипотекирания имот и на длъжника, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол и на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. С постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч. т. д. № 163/2017г. на ВКС, І т. о., е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 от ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 от ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика. В същото е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 от ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16 ал.1 от ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпроса, обусловил изхода на конкретното дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 от ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Обжалваното определение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
По изложените съображения не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното по ч.гр.д. №353/2016г. определение на Монтански окръжен съд.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.12.2016г., постановено по ч.гр.д. №353/2016г. на Монтански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.