О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София, 10.04. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 457 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. А. Р. срещу определение № 253/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6384/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на частната касаторка срещу разпореждане от 21.11.2018 г. по гр.д. № 16658/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав, за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, тъй като съобразно наведените от нея твърдения при реализация от страна на ответника на претендираните от него права ще се накърни имуществената сфера на ищцата. Освен това не е налице констатираното от въззивния съд несъответствие между обстоятелствена част и искания към съда.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Може ли да се счита, че една искова молба е нередовна, когато това е в противоречие с устойчивата практика на ВКС, относно наличието на правен интерес?; 2/ Правилно ли е съдът да се произнесе в закрито заседание като дефинира аргументите на едната страна като „неясни и неадекватни на обстоятелствената част искания към съда“, без да изслуша становищата на страните и да прецени събраните по делото доказателства, като вследствие на това прекрати производството по делото? Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ на осн. чл.280, ал.2 , пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил преграждащото развитието на делото определение на първоинстанционния съд като е приел, че съобразно исковата молба частната касаторка е въвела твърдения за дадено лично обезпечение като поръчител в полза на кредитора-банка по отношение на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит. Кредиторът се е снабдил срещу главния длъжник със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Банката е дала съгласие за заличаване на обезпечаващите същия кредит ипотеки, поради което поръчителят счита, че задължението му се е погасило на осн.чл.146, ал.3 ЗЗД. При тези обстоятелства частната касаторка е формулирала петитум за прогласяване спрямо нея нищожността на договора за поръчителство, поради неправомерни действия на ответника-банка, който недобросъвестно е попречил на поръчителя да се суброгира в правата му да се удовлетвори от ипотеките по договора за кредит. С поредица от разпореждания първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания до ищцата, вкл. да уточни дали предявява иск за установяване, че не съществува в полза на ответника спрямо нея вземане, или иска да бъде прогласена нищожността на договора за поръчителство, в последния случай да посочи и основание по чл.26 ЗЗД, като съобрази, че основанието за нищожност следва да е налице към момента на сключване на договора. С последната уточнителна молба ищцата е посочила, че на осн. чл.146, ал.3 ЗЗД искът е за установяване на нищожност на договора за поръчителство от датата на осъществяване на състава на чл.146, ал.3 ЗЗД и същият следва да се разгледа като такъв за прогласяване относителната недействителност на договора за поръчителство спрямо З. Р.. С оглед на предприетите от СГС процесуални действия и тези от страна на ищцата въззивната инстанция е заключила, че исковата молба е останала нередовна. Разпорежданията на съда са ясни, конкретни и съответстват на констатираните и от САС противоречия между обстоятелствена част и петитум. СГС е действал в рамките на правомощията си по чл.129, ал.1 и 2 ГПК, без да е следвало да насрочва делото за открито съдебно заседание. Поради което е потвърдил разпореждането за връщане на нередовната искова молба.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираният първи въпрос изпълняват изискванията към основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Същият е поставен при довод за наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, но тази предпоставка не е била обсъждана от въззивния съд, а исковата молба е върната, тъй като е приета за нередовна, поради противоречие между обстоятелствена част и петутим.
Вторият правен въпрос е обсъждан от САС, който е приел, че сезираният с нередовна искова молба съд е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите, но няма задължение това да стане в открито съдебно заседание с оглед изричните норми на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК. Не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираната от касаторката съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 969/22.12.2014г. по ч.гр.д. № 6550/2014г. на ВКС, IV г.о. и Решение№ 45/20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ВКС, II т.о., не касае въпроса дали даването на указания и отстраняването на нередовностите по исковата молба следва да се извърши в закрито или в открито съдебно заседание, а е насочена към съдържанието на указанията, които дава съда и задължението му да посочи правна квалификация на предявения иск.
Частната касаторка се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от З. Р. обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите на страната съставляват доводи, представляващи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, като подробно са проследени обективираните в исковата молба твърдения и искания на ищцата, респ. указанията на първоинстанционния съд и уточненията направени по тях. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
В заключение се налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 253/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6384/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: