О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София, 09. 03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 264/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд, постановено под № 607 на 06.10.2008 год. по в.гр.дело № 139/2008 год., с което е оставено в сила решение от 03.01.2008 год. по гр.дело № 269/2007 год. на И. районен съд за отхвърляне иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Недоволен от решението е касаторът (една от ищците) А. Г. С. от гр. К., представлявана от адвокат Е от АК- В. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, „че с оглед разпоредбите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, произнасяйки се по съществен материалноправен въпрос, изброявайки и позовавайки се на три предпоставки за възстановяване на земеделска земя съдът е постановил решение, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
С определение № 9, постановено на 29.01.2009 год. по гр.дело № 48/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, І гражданско отделение делото е върнато на Софийския окръжен съд за съобразяване с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при което на касатора е съобщено на 06.02.2009 год. да отстрани нередовностите на касационната жалба като изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение от въззивния съд във връзка с предпоставките за възстановяване на земеделски земи както и във връзка с това как то влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
В уточнението от 12.02.2009 год. е посочено, че „потвърждавайки решението на И. районен и оставяйки го в сила Софийският окръжен съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – правото на собственост върху земя с променян във времето статут както и възстановяване собственост върху земеделска земя на основание разпоредбите на ЗСПЗЗ, когато тя не е включена в ТКЗС, ДЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации”, а освен това твърди, че обжалваното решение влиза в противоречи с установената практика, за което не се представят влезли в сила решения.
Ответниците по касация – Г. И. Д. , Т. С. П. , двамата от гр. К., Л. Е. Европейски и С. Е. Европейски, двамата от гр. П., Община-гр. Долна баня и Общинска служба „З”(ОС”ЗГ”), гр. К. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне предявения от Г. И. Д. , А. Г. С., Т. С. П. , Л. Е. Европейски и С. Е. Европейски иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ОС”ЗГ”-гр. Костенец правото на възстановяване на собствеността на наследниците на И. Д. Д. върху земеделска земя в землището на гр. Д. баня с площ от 0.409 дка, местността „Ю”, намира че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалния се отнася до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика нито задължителна, нито незадължителна или когато има съдебна практика (задължителна или непротиворечива незадължителна), но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 607 на 06.10.2008 год. по в.гр.дело № 139/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: