О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София 23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3225/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Х. А. и Стефан Х. А. , чрез процесуалния си представител адв. Ф. К. , обжалват решение от 26.02.2008 г. по гр.д. № 678/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Х. А. поддържа, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случай, че обжалването бъде допуснато, изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на РС – Е. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Х. А. и С. Х. А. против А. Х. А. иск за делба на дворно място с площ от 1200 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-57, в кв.5 по плана на с. Р., ведно с построените в него къща и стопански постройки.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че описаният имот не е съсобствен на страните, а е собственост само на А. Х. А., който го е бил придобил по давност. Приел е, че след 1982 г. до предявяване на иска, в продължение на повече от десет години, същият е владял както собствената си, придобита по наследство 1/3 идеална част от имота, така и идеалните части на ищците /общо 2/3/, като явно е демонстрирал отношението си към имота като към свой, заявявал е, че само той е собственик на същия, не е допускал ищците да упражняват фактическа власт върху наследствената къща и да я обитават, а пред 1992 г. се е снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Владението му е било непрекъснато, явно и спокойно и е довело до придобиване на идеалните части от правото на собственост на ищците. Тези правни изводи са направени въз основа на фактическа обстановка, установена от събраните гласни доказателства – както показанията на свидетелите на ответника, установяващи, че от 1982г. само ответникът е владял имота, така и показанията на двама от свидетелите на ищците /св. Павлина А. , съпруга на ищеца Н. А. , установяваща, че съпругът и не е пребивавал в наследствената къща след смъртта на майка си през 1982 г., тъй като тя била заключена от ответника и той не го допускал, а от 2005 г. въобще не е ходил в нея, и С. А. , първа братовчедка на съделителите, според която ответникът винаги е гонел ищците и им е казвал, че имотът е само негов/.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран съществен правен въпрос, който, според жалбоподателя, е решаван противоречиво от съдилищата или разглеждането на който би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са единствено основания за неправилност на решението – твърди се, че въззивният съд не е обсъдил събрани гласни доказателства и изводите му за придобиване на имота по давност противоречат на разпоредбата на чл. 79 ЗС.
С оглед позоваването на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, в изложението не са цитирани, нито към него са приложени влезли в сила съдебни решения, установяващи противоречиво решаване на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, касаещ процесния случай.
На би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл.чл. 68,69, 79-84 ЗС са ясни, конкретни, не се тълкуват противоречиво. Приема се, че фактическият състав на придобивната давност включва владение, което е постоянно, непрекъснато, явно /неустановено и неупражнявано по скрит начин/ и спокойно /неустановено с насилие и неоспорвано с насилие/. Относно придобиването от един съсобственик на идеални части на друг съсобственик се приема, че това би могло да стане ако съсобственикът изрази по ясен начин намерението си да държи вещта само за себе си, като неин изключителен собственик, отрича чуждата фактическа власт, не допуска другите съсобственици в имота.
Въззивното решение не противоречи на задължителна съдебна практика /ТР и ППВС/.
Няма данни за направени от ответника по жалбата пред настоящата инстанция разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2008 г. по гр.д. № 678/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: