О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 16.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5150 описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3426 от 20.05.2015 година по гр.д. № 12050/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 18532/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 5100 лева от Н. М. Н. от [населено място] против П. на Република България. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 22.01.2001 г. по следствено дело № 6/2001 г. на Окръжна следствена служба Шумен, срещу ищеца е било образувано предварително производство, преразпределено поради самоотвод на всички следователи с постановление на Главния прокурор от 15.01.2002 г. на О. Т.. С постановление от 27.03.2006 г. на районния прокурор на Търговищка районна прокуратура, след самоотвод на следователите при О. Т., материалите по следственото дело са били изпратени на Главния прокурор за определяне на друга следствена служба, която да продължи разследването по делото. Делото е било възложено на С. следствена служба, при която е образувана прокурорска преписка № 5002/2007 г. По повдигнатото обвинение Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.ох.д. № 8157/2010 г. на Софийски районен съд, висящо към момента на постановяване на въззивното решение. Прието е, че твърдението на ищеца за извършени престъпления от прокурори и следовател при Търговищка окръжна прокуратура във връзка с проведеното срещу него наказателно производство не са установени – няма постановена присъда на наказателния съд за извършени от длъжностните лица престъпления по служба, а инцидентното установяване на престъпни обстоятелства в гражданския процес е недопустимо (чл. 97, ал. 4 ГПК отм.). Прието е, че не е доказано и противоправно поведение на длъжностни лица, изразяващо се в отказ да се отведат при провеждане на разследването с оглед приложените по делото доказателства за самоотводи на всички следователи от Шуменска и Търговищка окръжни следствени служби. Искът за неимуществени вреди, основаващ се на твърдения за извършена спрямо ищеца саморазправа чрез „скалъпване на поръчково следствено дело” е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски районен съд е постъпила от Н. М. Н.. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата въпросите (след уточнението и конкретизирането им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли да се съберат всички своевременно поискани с въззивната жалба доказателства; доказателствата да се обсъдят в тяхната цялост, без да се допуска извращаване или изопачаването им и следва ли съдът да изложи мотиви към решението като обсъди всички въведени от страните доводи. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли държавата да осигури на гражданите си независим и безпристрастен съд, както и относно задълженията на националния съд, произтичащи от Х. за основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да проведе справедлив процес.
Ответникът по касационната жалба П. на Република България счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е допуснал всички относими към спорното право доказателства и е отказал събиране на доказателства, които са без значение за изхода на спора. Така, в съответствие с практиката по приложението на 159, ал.2 ГПК (чл. 129, ал.2 ГПК отм.) въззивният съд е отказал разпит на свидетели за обстоятелства, за които вече са събрани доказателства – за същите обстоятелства пред първоинстанционния съд са били разпитани четирима свидетели; отказал е да приложи следствено дело, материалите по което са му служебно известни и без отношение към правния спор, както и висящо наказателно общ характер дело, изходът по което би имал отношение само към евентуални бъдещи претенции на ищеца по ЗОДОВ. Изхождайки от предпоставките, при които се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за вреди от противоправни действия на прекия изпълнител, въззивният съд е обсъдил всички доказателства за проведеното срещу ищеца наказателно производство (и в частност доказателствата за извършените самоотводи от разследващите органи) и е формирал извод за неоснователност на претенцията, излагайки мотиви относно липсата на елемент от фактическия състав на деликта – установени противоправни действия на длъжностни лица по време на проведеното срещу ищеца предварително производство.
Въпросите следва ли държавата да осигури на гражданите си независим и безпристрастен съд, както и относно задълженията на националния съд, произтичащи от Х. за основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да проведе справедлив процес, въпреки изключителната им правна значимост, не дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ищецът не е бил лишен от достъп до правосъдие – компетентните съдебни инстанции са се произнесли по съществото на гражданскоправния спор, спазвайки установените процесуални правила, гарантиращи на страната право на участие в процеса и съдействайки и за разкриване на обективната истина.
Въведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК наказателноправни въпроси и приложената практика по наказателни дела не следва да бъдат обсъждани предвид липсата на връзка с разрешения в обжалвания съдебен акт гражданскоправен спор.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3426 от 20.05.2015 година по гр.д. № 12050/2013 година на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: