О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№174
гр.София, 25.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1275/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Щ. Г. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 156 от 06.01.2014 год. срещу въззивното решение № ІІІ-156 от 02.12.2013 год. по гр.дело № 2115/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 7 от 26.09.2013 год. по гр.дело № 2093/2006 год. на Бургаския районен съд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, както и противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, който според жалбоподателката е от значение за развитието на правото, а именно: следва ли да се допусне поправка на очевидни фактически грешки в съдебно решение при допусната техническа грешка в официален документ, върху който се основава решението на съда относно номерацията на имота, както и досежно ненанасянето на съществуваща в имота сграда, която впоследствие е установена и оценена от вещото лице по допуснатата и назначена по делото експертиза, и оценката на която е прибавена от съда в стойността на делбения дял, в който попада поземления имот и съответно построената в него сграда и съгласно диспозитива на съдебното решение съответният съделител е осъден да заплати стойността на така присъдения дял? Жалбоподателката се позовава на решение № 199 от 15.06.2012 год. по гр.дело № 153/2012 год. на ВКС, ІІ г.о., както и на решение № 195 от 22.04.2010 год. по в.гр.дело № 26/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязло в сила на 25.06.2009 год. въззивно решение № ІV-108 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 465/2007 год. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен състав е било частично отменено решение № 533 от 10.04.2007 год. по гр.дело № 2093/2006 год. на Бургаския районен съд, в т.ч. и относно допуснатата до делба нива с площ 575 кв.м. в м.”Б.” в землището на [населено място], представляваща неурегулиран поземлен имот № 295 по плана на града, при граници: изток-ез.М., запад-път, север-имот 296/по скица имот 716/, юг-имот 294, вместо което делбата е допусната на нива от 575 кв.м. в м.”Б.”, представляваща неурегулиран поземлен имот № 294 по плана на града, при граници: изток-ез.Мандра, запад-път, север-имот 295, юг-имот 293.
Със заявление вх.№ 109500/26.09.2009 год. А. Щ. Г./сега касатор/ поискала да й бъде възложена в дял по чл.292 ГПК/отм./ нива от 575 кв.м., представляваща неурегулиран поземлен имот № 294 по плана на [населено място], като с молба от 01.12.2009 год. представила скица № 42084/22.10.2009 год., издадена от С.-гр.Б., според която границите на имот с идентификатор 07079.654.295 са: североизток-07079.9.130, югоизток-07079.654.294, югозапад-07079.654.636 и северозапад-07079.654.716.
С влязло в сила решение № 1665 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 2093/2006 год. Бургаският районен съд е поставил в дял на А. Щ. Г. нива от 575 кв.м. в м.”Б.”, землище на [населено място], представляваща неурегулиран поземлен имот № 294 по плана на града, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно заповед № РД-18-18-9/30.01.2009 год. представлява поземлен имот с идентификатор 07079.654.295 в м.Брястовете, площ 575 кв.м., при съседи: 070.79.654.294, 07079.654.130, 07079.654.716 и 07079.654.636.
С молба вх.№ 100280/22.04.2013 год. А. Щ. Г. е поискала поправка на допуснати според нея очевидни фактически грешки във влезлите в сила решения № 533 от 10.04.2007 год. и № 1665 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 2093/2006 год. на Бургаския районен съд, като е твърдяла, че в съдебните актове вместо поземлен имот с „идентификатор 07079.654.294” е изписан „идентификатор 07079.654.295”, като са посочени грешно и две от границите на имота/съседи/: вместо имот „07079.654.293” бил изписан като граница имот „07079.654.294” и вместо имот „07079.654.295” бил изписан като граница имот „07079.654.716”.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което молбата по чл.247 ГПК е оставена без уважение, като е приел, че молителката/сега касатор/ е представила пред районния съд скица № 32304/16.08.2013 год., издадена от С.-гр.Б., касаеща имот с идентификатор № 07079.654.294, за който желае да бъде вписан в решението за поправка, за който обаче се установява, че е с площ различна от посочената в решението по извършване на делбата, а именно 627 кв.м. Посочено е, че това обстоятелство води до извод, че в случая се касае за друг имот и евентуалната поправка на явна фактическа грешка в искания смисъл е недопустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Обжалваното решение не противоречи на решение № 199 от 15.06.2012 год. по гр.дело № 153/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. С него е било отменено въззивно решение и вместо него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение по делбено дело при описанието на една от границите на допуснатия до делба поземлен имот. Съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че когато една от границите на недвижим имот е отразена погрешно в диспозитива на решение по допускане на делба по причина допусната техническа грешка в официален документ, е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. По делото, разгледано от ВКС, ІІ г.о. е съществувало несъответствие между посочените в нотариалния акт граници и границите по представена по делото скица от 20.06.2008 год. като в диспозитива районният съд посочил границите по скицата, без да изложи съображения за установено подобно несъответствие и че е приел за верни границите по скицата. След като пред въззивния съд е била представена скица на имота с извършена на 19.10.2010 год. корекция от главен специалист и главния архитект досежно изписването на границите на УПИ, като грешно изписаната граница е била коригирана с вярната, налице е посочване на верните граници на имота по действащия ПУП с отбелязване, че при изготвянето на представената при предявяване на иска за делба скица е допусната техническа грешка.
Цитираното решение на ВКС, ІІ г.о. е постановено по казус, който не е аналогичен на процесния и не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Както се посочи, с решение № ІV-108 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 465/2007 год. на Бургаския окръжен съд, влязло в сила на 25.06.2009 год./определение по чл.288 ГПК № 513 от същата дата по гр.дело № 1206/2010 год. на ВКС, І г.о./, делбата е била допусната на нива от 575 кв.м. в м.”Б.”, [населено място], представляваща наурегулиран поземлен имот № 294 по плана на града, при граници: изток-ез.Мандра, запад-път, север-имот 295, юг-имот 293. Пред въззивния съд по гр.дело № 465/2007 год. е била представена молба от 09.10.2007 год. на А. Щ. Г. чрез процесуалния й представител, съгласно която от представения по делото нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 43, т.ХХ, нот.дело № 12110/1993 год., в нотариален акт № 123, т.ІХ, нот.дело № 5001/1993 год. е извършена поправка, като вместо имот „пл.№ 295”, да се чете: „пл.№ 294”. Следователно, делбата е била допусната по отношение на имот с номерация, посочена от ищцата/сега касатор/, вкл. и пред въззивния съд в първата фаза на делбеното производство.
С решение № 1665 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 2093/2006 год. Бургаският районен съд е поставил в дял на А. Щ. Г. нива от 575 кв.м. в м.”Б.”, представляваща неурегулиран поземлен имот № 294 по плана на града, който имот съгласно кадастралната карта на кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-18-9/30.01.2009 год. на А. представлява поземлен имот с идентификатор 07079.654.295, [населено място], Б., площ-575 кв.м., при съседи: 07079.654.294, 07079.654.130, 07079.654.716, 07079.654.636. Била е представена скица № 42084 от 22.10.2009 год. на С.-гр.Б. на поземлен имот с идентификатор 07079.654.295 с площ 575 кв.м. и съседи: 07079.654.294, 07079.9.130, 07079.654.716 и 07079.654.636.
Решаващ мотив на въззивната инстанция за оставяне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение е обстоятелството, че пред районния съд молителката /сега касатор/ представила скица № 32304/16.08.2013 год., издадена от С.-Б. /л.221 от гр.дело № 2093/2006 год. на Б./, съгласно която имот с идентификатор № 07079.654.294 в м.Б. е с площ 627 кв.м., а не 575 кв.м., т.е. различна от площта в решението по извършване на делбата, което според въззивния съд води до извод, че в случая се касае за друг имот.
Според практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /срвн., например: решение № 2186 от 15.08.1978 год. по гр.дело № 1817/1978 год. на ВС, І г.о., решение № 336 от 02.11.1999 год. по гр.дело № 107/1999 год. на ВКС, 5-членен състав и др./. Липсва твърдяното противоречие с решение № 199 от 15.06.2012 год. по гр.дело № 153/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. Хипотезите са различни, като в процесния случай не е налице извършена от компетентните органи корекция относно идентификационния номер, която да съдържа констатация, че поземленият имот е погрешно идентифициран, както и посочване на верния му номер.
Решение № 195 от 22.04.2010 год. по в.гр.дело № 26/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд не би могло да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е подлежало на обжалване, а няма данни да е влязло в законна сила.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така, както е формулирала въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателката изхожда от собствената си преценка за допусната очевидна фактическа грешка в решение № 1665 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 2093/2006 год. на Бургаския районен съд, дължаща се според нея, на допусната техническа грешка в официален документ, върху който се основава решението на съда относно номерацията на имота. Сам по себе си въпросът предполага задължителна преценка на всички писмени доказателства, които се отнасят до индивидуализацията на имота в м.Б. в землището на [населено място] с площ 575 кв.м., предмет на съдебна делба по т.3 от исковата молба, а едва след което да се премине към проверка дали е налице съответствие между формираната в съобразителната част на решението за извършване на делбата истинска воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на съдебния акт. При наличието на твърдения за допуснати грешки в документите за собственост на поземления имот, както и на технически грешки в официалните документи, на които е основано решението на съда относно номерацията на споменатия имот, въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На практика този въпрос касае правилността на решението по молбата по чл.247 ГПК, по която обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. В противен случай, би се стигнало до недопустима предварителна преценка на правилността на въззивното решение още в производството по чл.288 ГПК, което е за селектиране на касационните жалби, а това би обезсмислило т.н. факултативна касация.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Що се касае до сградата с идентификатор 07079.654.294.1, същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не е била предмет на делбеното производство, поради което решенията, чиято поправка е била поискана не съдържат произнасяне по отношение на нея. Това прави безпредметно обсъждането на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-156 от 02.12.2013 год. по гр.дело № 2115/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав по жалба вх.№ 156 от 06.01.2014 год. на А. Щ. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: