4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
София,04.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В.
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 798/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 372 от 08.03.2012 г., постановено по гр. д. № 3891/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което след отмяна на решение № 3868 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 3702/2009 г. на Софийски градски съд дружеството – касатор е осъдено да заплати на Ф. Х. Портеро М. сумата 12 834 евро – част от сумата 90 000 евро, платена без основание, и разноски по делото в размер на 4 100 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация Ф. Х. Портеро М. – гражданин на Испания, не заявява становище по жалбата.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 307 от 09.05.2013 г. поради вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да отмени решението на Софийски градски съд и да осъди [фирма] да заплати на Ф. Х. Портеро М. сумата 12 834 евро – част от вземане за сумата 90 000 евро, Софийски апелативен съд е приел, че сумата 90 000 евро е платена от ищеца без правно основание като част от цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 03.09.2007 г. и подлежи на връщане от ответника, тъй като предварителният договор е подписан от трето за спора лице / [фирма]/, а не от действителния продавач [фирма], и поради това не е породил валидно договорно правоотношение между страните. Въззивният съд е счел за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – чл.59 ЗЗД, и е преценил, че искът се основава на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който следва да се приеме за осъществен с оглед липсата на постигнато от страните съгласие за сключване на предварителния договор. Квалифицирането на иска като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е съобразено с уточнението на исковата молба в първото по делото заседание, чрез което процесуалният представител на ищеца е навел фактически твърдения за плащане на сумата 90 000 евро без правно основание при отсъствие на подписан от двете страни предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
Решението на Софийски апелативен съд е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустимо изменен в хода на делото иск, различен от предявения с исковата молба.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл.214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.
С депозираната пред Софийски градски съд искова молба ищецът Ф. Х. Портеро М. е предявил иск за осъждане на ответника [фирма] да му възстанови сумата 12 834 евро – част от сумата 90 000 евро, държана „на отпаднало основание”. Искът е основан на твърдения, че в резултат на проведени преговори и разменена кореспонденция страните постигнали съгласие ищецът да закупи от ответното дружество 6 бр. апартаменти в сграда „Резиденс хотелс”, изградена в УПИ 1 в кв.14 на курортно ядро „М.”, местността „Ардашлъ”, к. к. „П.”, в землището на [населено място], обл. С.; След уговаряне на цената и на конкретните условия на продажбата ищецът подписал с посредник по сделката предварителен договор от 03.09.2007 г. за продажба на апартаментите; На 04.09.2007 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата 90 000 евро, предназначена „за закупуване на апартаментите”, и с писмо от 12.09.2007 г. ответникът потвърдил получаването на сумата с посоченото предназначение; Поради настъпилата финансова криза и невъзможност да си набави кредитни средства за покриване на остатъка от уговорената продажна цена ищецът уведомил ответника, че прекратява процедурата за закупуване на апартаментите и поискал връщане на платените 90 000 евро, но ответникът неоснователно продължавал да задържа получената сума. Така изложените фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум насочват към извод, че ищецът е предявил частичен иск, основан на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата 12 834 евро поради отпадане на основанието за нейното плащане и за получаването й от ответника вследствие едностранно прекратяване на валидно сключения от страните предварителен договор за продажба.
Сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и е присъдил на ищеца сумата 12 834 евро като платена при първоначална липса на основание. За да постанови решение в този смисъл, въззивният съд е взел предвид процесуалните действия на пълномощника на ищеца в първото по делото заседание на 29.03.2011 г., чрез които под формата на „уточнение на исковата молба” е извършено недопустимо изменение на първоначално предявения с исковата молба осъдителен иск. Изменението е осъществено чрез въвеждане на изцяло нови фактически твърдения, относими към фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и напълно протовоположни на първоначалните твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а именно – че сумата 90 000 евро е платена без правно основание, тъй като поради невъзможност да постигнат съгласие относно съществените елементи на продажбата страните не са сключили /подписали/ предварителен договор за продажба на описаните в исковата молба апартаменти. Предприетата промяна в основанието на иска е недопустима поради това, че в резултат на нея е създадено вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото ищецът не е променил твърденията си, че договорът е подписан с посредник по сделката, а не със самия продавач [фирма], и че продавачът е приел сумата 90 000 евро като плащане на уговорената в предварителния договор цена. Освен това промяната във фактическите твърдения предполага и промяна в петитума на исковата молба, който съдържа искане за възстановяване на претендираната сума като държана „на отпаднало основание”, а такава промяна е недопустима с оглед забраната на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. Първоинстанционният съд и впоследствие въззивният съд са счели извършеното изменение на исковата претенция за процесуално допустимо и са уважили иска на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, без да отчетат, че чрез изменението е въведен изцяло нов спорен предмет на делото. По този начин инстанциите по същество са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4, пр.2 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който следва да се произнесе по действително предявения с исковата молба на Ф. Х. Портеро М. против [фирма] частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 12 834 евро поради отпадане на основанието за плащането и получаването й вследствие едностранно разваляне на сключения между страните предварителен договор за продажба от 03.09.2007 г.
В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото производство – чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4, пр.2 ГПК и чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 372 от 08.03.2012 г., постановено по гр. д. № 3891/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, и решение № 3868 от 24.06.2011 г., постановено по гр. д. № 3702/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :