О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 31.03.2016година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело 595 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на управителя на [фирма]- в производство по несъстоятелност – със седалище: [населено място] срещу определение № 32659 /19.11.2015 г. по ч.гр.д. №3415/2015 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №201/14 на СОС от 13.08.2015 г , с което отказано допускане до разглеждане от Събранието н кредиторите на оздравителен план.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №201/14 на СОС от 13.08.2015 г , с което отказано допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на оздравителен план, съдът се е позовал на съдържанието на последния,от което е видно,че планът предвижда отсрочване на изпълнението на публичните задължения на дружеството в открито производство по несъстоятелност , за което необходимо предварително съгласие на Министъра на финансите–чл.189 ал.1 ДОПК. Липсата на такова съгласие е пречка за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите.
В изложение на основанията за допускане до касация е формулиран като правен въпрос: дали отсрочването по смисъла на чл.189 ДОПК във връзка с чл.183 ДОПК има предвид отлагане на датата на падежа или на датата на плащане на публичното задължение. Твърди се, че по този въпрос било налице противоречие с посочената казуална практика на съдилищата: Р №2353/17.12.2014 по в.гр.д. № 3248/14 на САС и Определение от 15.01.2015 г. на САС по т.д. /н/ 4488/14. От съдържанието на двата акта става ясно, че нито един от тях няма общо с формулирания от страната –частен касатор въпрос. Следователно липсва основанието по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане до касация.
От друга страна разпоредбата на чл.189 ал.1 ДОПК, въвеждаща императивно необходимост от предварително, т.е. налично преди произнасянето на съда по чл.701 ТЗ, разрешение от Министъра на финансите във всички случаи, когато изготвеният оздравителен план предвижда отсрочване на изпълнението на публичните задължения на длъжника в открито производство по несъстоятелност е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване, от което следва не е налице основание за допускане на касация и съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32659 /19.11.2015 г. по ч.гр.д. №3415/2015 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №201/14 на СОС от 13.08.2015 г , с което отказано допускане до разглеждане от Събранието н кредиторите на оздравителен план.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.