О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
Гр. София, 05.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 291/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 7511/27.12.2018 г., подадена от Г. Т. Ч. от гр. Варна, в качеството й на изпълнителен директор на „Морско казино” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 769 от 14.12.2018 г. по ч.т.д. № 641/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 3489 от 08.10.2018 г. по т.д. № 408/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по предявените от частната жалбоподателка искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, поради неговата недопустимост /липса на проведено вписване/.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се моли за отмяната му. Обосновава се тезата, че макар и да липсва вписване в търговския регистър, е налице правен интерес от предявените искове, като се поддържат доводи за нищожност и недопустимост на решенията на СД на „Морско казино” ЕАД, чието вписване е заявено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК определение, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е споделил крайния извод на първата инстанция за недопустимост на исковете, като е изложил две групи съображения. Първо, че качеството на ищцата на управител и представляващ „Морско казино” ЕАД сочи за ищец по предявените искове търговското дружество, а според чл.29 ал.2 ЗТТРЮЛНЦ последното следва да има качеството на ответник. Второ, че предмет на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ могат да бъдат само пороци на вписани в ТР обстоятелства. В случая регистърното производство е било спряно по реда на чл.536 ГПК, предвид което по заявлението липсва вписване и искът е преждевременно заведен. Съдът се е позовал и на практика по чл.274 ал.3 ГПК в посочения смисъл – определение по ч.т.д.№ 501/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.
Съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК, в задължение на касационния жалбоподател е вменено посочването на правния въпрос, който е обусловил решаващата правна воля на съда. Извън правомощията на ВКС е сам да извежда въпроса от твърденията на касатора и от оплакванията в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК. В случая изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въпреки дадените подробни указания от администриращия частната жалба съд, не съдържа формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на общия селективен критерий на цитираната норма, а са развити единствено доводи за неправилност на въззивното определение. Поради това и с оглед задължителните постановки на ТР № 1/19.02.2010 г., искането за достъп до касация не може да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 769 от 14.12.2018 г. по ч.т.д. № 641/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: