О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 06.03.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 610 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по „частна жалба”, подадена от [фирма], представлявано от управителя Д. К. П. срещу „резолюция на съдията-докладчик” в определение № 705/13.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6849/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, че същият съдебен акт е окончателен.
К. А. Т. и М. И. Т. са подали отговор, но те нямат положението на насрещна страна с [фирма] по спора, предмет на ч.гр.д. № 6849/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, за да се ползват от възможността по чл. 276 ГПК.
Искането, квалифицирано от [фирма], като частна жалба, е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения:
По молба на взискателя [фирма], П. е образувано изпълнително дело № 38/2006 г. на ЧСИ О. срещу длъжници С. Д. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „В. – С. Д.”, К. Д., К. Т., М. Т., Д. К. и К. К..
На 27.05.2011 г. е изготвено постановление за възлагане, което е обжалвано от трето лице за изпълнителното дело – [фирма]. Неговата частна жалба е върната от състав на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2469/2011 г. Страната и длъжниците са обжалвали с отделни частни жалби. Пловдивският апелативен съд по ч.гр.д. № 358/2012 г. е намерил частната жалба на търговското дружество за неоснователна. Изложил е съображения, че длъжниците нямат правен интерес да обжалват определението, с което е върната жалбата на третото лице в изпълнението.
Двама от длъжниците – С. Д. и К. И. Д. са подали частна жалба срещу горното определение на апелативния съд. Тя е върната като просрочена. Д. не са обжалвали разпореждането за връщане на частната им жалба, а вместо тях, това е сторил [фирма]. С определение № 266/05.07.2013 г. състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по ч.гр.д. № 3849/2013 г. е върнал така подадената частна жалба на търговското дружество като недопустима. Изложени са съображения, че то няма правен интерес да защитава чужди права, в случая на Д..
Това определение, обжалвано от [фирма], е потвърдено от друг тричленен състав на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 6849/13 по описа на ІІІ ГО, който в определението си под № 705/13.11.2013 г. е указал, че актът му е окончателен. В тази част съдебният акт има характер на разпореждане и може да бъде изменян и отменян от състава; не подлежи на самостоятелно обжалване – не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
От друга страна, актът, в който са дадени указанията за обжалваемостта му, безспорно не подлежи на обжалване, поради което настоящата молба вх. № 11805/11.12.2013 г., е недопустимо да бъде разглеждана и като частна жалба срещу определение № 705/13.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6849/13 г. на ВКС ІІІ ГО.
Определението на Пловдивският окръжен съд, с което е върната като недопустима частната жалба на [фирма], подадена в качеството му на трето лице по изпълнително дело № 38/2006 г. на ЧСИ О., е влязло в сила.
Длъжниците не могат да обжалват този съдебен акт, както и други съдебни актове, с които съдилищата оставят без уважение или без разглеждане молби на [фирма]. Търговското дружество от своя страна също не е легитимирано да обжалва съдебни актове, с които съдилищата отхвърлят или оставят без разглеждане жалби на длъжниците по изпълнителното дело. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. [фирма] и длъжниците по изпълнителното дело са длъжни да съобразят поведението си с окончателно постановеното от съда – търговското дружество няма качеството на трето лице по изпълнението и няма право да обжалва действията на съдия-изпълнителя. На практика, с последващите множество молби и жалби, длъжниците и [фирма], се опитват да променят този резултат, което може да се тълкува като проява на злоупотреба с процесуални права, за която, на общо основание, недобросъвестните страни носят отговорност.
Позоваването на чл. 122 от Конституцията на Република България от [фирма], в случая, е неуместно. Страните, включително и юридическите лица, действително имат право на защита във всички стадии на процеса, но както стана ясно, подадената „частна жалба”, предмет на настоящото дело, е с недопустимо искане и след вече приключен правен спор. Отказът да се разгледат недопустими искания, както и отхвърлянето на неоснователните искания, не е отказ от право на съдебна защита.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „частна жалба”, подадена от [фирма], представлявано от управителя Д. К. П. срещу „резолюция на съдията-докладчик” в определение № 705/13.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6849/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, че същият съдебен акт е окончателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: