О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр.София, 22. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1481/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 199 на 22.05.2009 год. по в.гр.дело № 354/2009 год., с което е потвърдено решение № 156 от 06.03.2009 год. по гр.дело № 2046/2008 год. на Русенския районен съд за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение „З”А. , гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от Г. Б. Д. , че „Е”А. , гр. Р., ул. ТЕЦ, представлявано от К. К. К. , е собственик на следния недвижим имот терен в гр. Р., Източна промишлена зона район ТЕЦ-Изток с площ от 2040 кв.м., представляващ площадка-1, Складово стопанство, при граници: имот на „З”, Р. , бл.1, имот на „Д” и улица, представляващ част от ПИ с идентификатор 63427.8.471 с площ 7965 кв.м. по кадастралната карта на гр. Р. с отменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 1* том ІІІ, рег. № 2* от 2005 год. на Русенски нотариус рег. № 304 и осъждане „З”А. , гр. Р., Източна промишлена зона, представлявано от Г. Б. Д. , да заплати на „Е”А. , Р. , ул. Т., представлявано от К. К. К. , сумата от 1 760,79 лева – деловодни разноски.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „З”А. със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от адвокат К от Р. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК понеже окръжният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – наличието на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, а спорът относно възможността да се придобива право на собственост върху реално обособена част от поземлен имот поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендира за направените по делото разноски.
От ответника по касация „Е”А. със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от адвокат В от Р. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са наведени основанията в изложението за допустимост сочат на неправилност на обжалвания съдебен акт – аргументи по чл.281 ГПК.
Приложените две решения на ІV гражданско отделение на Върховния съд: № 1* от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. и № 1* от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2134/1994 год. касаят друга, различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.97, 116, ал.1 и чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* постановено на 22.05.2009 год. по в.гр.дело № 356/2009 год. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: