О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 06.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 984/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” ЕООД със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И, срещу решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 4107/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ с решение от 02.07.2009 г. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решение от 05.07.2007 г. по гр. д. № 2427/2005 г. на Софийски районен съд, 25 състав, с което на основание чл.92 от ЗЗД касаторът „Г” ЕООД е осъден да заплати на И. А. Н., М. А. Н., Л. М. М., С. М. М. и В. Л. М. суми в размер на по 2 722 щатски долара, представляващи неустойки за забава по т.4.27 от нотариален акт № 137/06.11.2000 г. за периода 13.12.2002 г. – 09.07.2003 г., ведно с разноски по делото в размер на по 564.53 лв., и са присъдени разноски за въззивното производство в полза на В. М.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ решаващият съд не е анализирал доказателствата по делото съобразно действителното им съдържание и не е обсъдил доводите му за липса на виновна забава на плоскостта на сключения с насрещните страни договор, което е довело до незаконосъобразност на изводите за основателност на предявените искове по чл.92 от ЗЗД. Позовава се на необсъждане на възраженията и доводите му за отсъствие на предпоставките за заплащане на неустойки, релевирани в представените пред въззивната инстанция писмени бележки и имащи съществено значение за изхода на правния спор. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на решението с произтичащите от това последици.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според касатора, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, обективирана в цитирани съдебни решения по конкретни дела, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като материалноправни са формулирани следните въпроси : Налице ли е забава по вина на изпълнителя по смисъла на т.4.27 от сключения между страните договор като предпоставка за заплащане на неустойка по чл.92 от ЗЗД; съставлява ли забава с последиците по чл.95 от ЗЗД отказът на ищците – възложители по договора да приемат извършените качествено и в срок строително-монтажни работи; възникнали ли са реално вреди от забавата в правната сфера на възложителите; прекомерни ли са спрямо извършената от изпълнителя работа претендираните чрез осъдителните искове неустойки. Процесуалноправният въпрос, с който е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване, касае регламентираното в чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ задължение на съда да обсъди действителния смисъл на доказателствата по делото и направените от страните доводи и възражения.
Ответниците по касационната жалба В. Л. М., И. А. Н., М. А. Н., Л. М. М. и С. М. М. оспорват жалбата като неоснователна. Изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество поддържат, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Подробни съображения излагат в писмен отговор от 18.05.2009 г., съдържащ и искане за присъждане на разноски в полза на В. М.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил атакуваното пред него първоинстанционно решение, с което ответникът – сега касатор, „Г” ЕООД е осъден да заплати на ищците – физически лица неустойки в размер на по 2 722 щатски долара, дължими на основание чл.92 от ЗЗД като последица от забавено изпълнение на поето с договор от 06.11.2000 г., обективиран в нотариален акт № 137/2000 г., задължение за изграждане и предаване с разрешение за ползване на обекти в жилищна сграда, чието строителство е възложено от ищците с посочения договор. Анализирайки събраните доказателства, въззивният съд е приел за установено наличието на допусната по вина на изпълнителя забава в предаването на изградените обекти, извършено след уговорения в т.4.2 от договора между страните срок. Поради това и предвид договорната клауза на т.4.27, обвързваща неспазването на срока със задължение за заплащане на неустойка в размер на 2 000 щ. д. за периода на забавата, съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.92 от ЗЗД в пълните им размери. В хода на делото ответникът – изпълнител е поддържал възражения и доводи, че закъснялото предаване на сградата с разрешение за ползване се дължи на поведение на самите ищци, които неоправдано са отказали да приемат завършените обекти след приключване на грубия строеж и да подпишат акт обр.15 за сградата. Възраженията са счетени от съда за неоснователни по съображения, че отказът на възложителите не съставлява неоправдано неприемане на изпълнението по смисъла на чл.95 от ЗЗД, с оглед наличието на незавършени и некачествени работи в отделните обекти, констатирани по предвидения в договора ред и подлежащи на отстраняване от изпълнителя като условие за приемане на възложената работа. Доводите и възраженията за отсъствие на вреди от забавата в правната сфера на ищците като предпоставка за възникване на вземане за неустойки по чл.92 от ЗЗД и за несъразмерност на претендираните неустойки спрямо обема на неизпълнението са заявени от ответника за пръв път в писмените бележки на процесуалния му представител адв. М, депозирани на 16.02.2009 г. след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 30.01.2009 г., поради което не са обсъждани от въззивния съд в решението.
Допускането на касационно обжалване на решението е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, а именно – решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Според задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните доказателства. В цитираното решение – т.1, е отбелязано изрично, че основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които се преценяват в производството по чл.288 от ГПК, не са тъждествени с общите отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК, обуславящи правилността на решението и подлежащи на проверка по реда на чл.290 от ГПК в случай на допуснато касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения :
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства е значим за всяко дело, в т. ч. и за конкретното, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Анализът на доказателствата, преценката на тяхната доказателствена стойност и значение за спорните правнорелевантни факти, както и обсъждането на поддържаните от страните доводи и възражения, съставляват задължения на съда, от изпълнението на които зависи правилното решаване на спора.
Независимо от значимостта на поставения въпрос, касационно обжалване по повод на същия не може да бъде допуснато поради отсъствие на допълнителните изисквания, установени в т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на които се позовава касаторът. Преди всичко следва да се отбележи, че развитите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК доводи и аргументи в подкрепа на искането за допускане на касационно обжалване по разглеждания въпрос съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Евентуалните процесуални нарушения, които са довели до неправилност на обжалваното решение, са визирани в чл.281, т.3 от ГПК като основания за отмяна на съдебния акт по реда на чл.290 от ГПК, но същите са извън приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК и не обосновават достъп до касация. Отделно от изложеното, не е доказана тезата на касатора, че при постановяване на решението въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от него решения – Р. № 518/30.12.2003 г. по гр. д. № 23/03 г. на ВКС, І г. о., Р. № 38/11.04.2007 г. по т. д. № 791/06 г. на ВКС, ІІ т. о., Р. № 621/31.03.1999 г. по гр. д. № 2423/98 г. на ВКС, V г. о., и определение № 231/15.12.2998 г. по гр. д. № 3790/08 г. на ВКС, V г. о. В посочените съдебни актове различни състави на Върховния касационен съд, произнасяйки се по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, са приели еднопосочно, че обсъждането на доказателствата и на доводите и възраженията на страните е задължение на съда, чието изпълнение обуславя крайните му изводи за основателност на предявения иск и е от значение за правилността на решението по съществото на спора. В аналогичен смисъл са и указанията в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК /т.9 – относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на делото/, които имат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд не е процедирал в отклонение от константната и от задължителната практика на ВС и ВКС, а в пълно съответствие с нея. Изводите за основателност на предявените срещу касатора осъдителни искове са направени от решаващия съд след анализ и преценка на всички събрани в хода на делото доказателства, като са обсъдени заявените от страните доводи и възражения в подкрепа на защитните им тези в процеса. В частност са разгледани възраженията и доводите на ответника – касатор за липса на виновна забава в поведението му и на предпоставки за заплащане на неустойка по чл.92 от ЗЗД във вр. с т.4.27 от сключения между страните договор, както и тези за забава на ищците по смисъла на чл.95 от ЗЗД, сочена като основание за освобождаване на изпълнителя от неустоечния дълг, но преценката на доказателствата е мотивирала съда да приеме, че същите са неоснователни. Доколко решаващите изводи на съда в тази насока са правилни, може да бъде отговорено в производството по чл.290 от ГПК, което обаче не би могло да се развие поради отсъствие на предпоставките за достъп до касационно обжалване. Що се отнася до твърденията на касатора за необсъждане на други негови възражения и доводи – за прекомерност на неустойката и за липса на вреди в правната сфера на ищците, следва да се има предвид, че същите са въведени в процеса след приключване на устните състезания във въззивната инстанция и не са част от спорния предмет на делото, с оглед на което пропускът на съда да се произнесе по тях не може да се квалифицира като процесуално действие, извършено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК във връзка със значимия процесуалноправен въпрос е бланкетно, не са изложени ясни и убедителни аргументи за приложението му и не следва да се обсъжда.
Поставените от касатора и означени като „материалноправни” въпроси за наличието на забава в поведението на изпълнителя от гледна точка на договорната клауза на т.4.27 и за забавата на възложителите, предвид отказа им да приемат завършените обекти, имат значение за възприемане на фактическата обстановка по делото и касаят преценката на конкретни факти и доказателства, извършена от въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение и на изводите относно предпоставките за основателност на предявените искове. В съответствие с указанията в т.1 от ТР № 1/2010 г. посочените въпроси не съставляват материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК с обуславящо значение за изхода на спора, поради което не следва да се обсъждат сочените допълнителни изисквания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Обжалваното решение не съдържа произнасяне по въпросите за прекомерност на претендираните неустойки и за отсъствие на вреди в правната сфера на ищците, тъй като възраженията на ответника – касатор в тази насока са релевирани извън предвидените в процесуалния закон срокове, не са част от спорния предмет на делото и не са обсъждани от въззивния съд. Като лишени от значение за изхода на делото въпросите не могат да обосноват достъп до касационен контрол.
Предвид неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и в съответствие с чл.78, ал.1 от ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата В/съобразно заявеното в отговора на касационната жалба искане/ извършените в производството по чл.288 от ГПК разноски в размер на сумата 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2009 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 27.02.2009 г., постановено по гр. д. № 4107/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ с решение от 02.07.2009 г.
ОСЪЖДА „Г” ЕООД с ЕИК 831215044 със седалище в гр. С. и съдебен адрес гр. С., ул. „Г” № 3* ет.3, ап.5 – адв. И, да заплати на В. Л. М. от гр. С., ул. „М” № 31, сумата 1 500 лв. – разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :