3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 03.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6422/2013г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. чрез адв. Ц.И. , срещу решение № 122 от 20.06.2013г по гр.дело № 201/20123г. на Видински окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 21.03.2013г относно предоставяне упражняването на родителските права след развод по отношение на малолетно дете на майката с предоставяне ползването на семейното жилище . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , формулиран е въпрос при определяне на кой от родителите следва да се възложат родителските права ,следва ли да се обсъди фактът ,че единият родител сам , със съгласието на другия и в течение на една година се грижи за детето .Оплакването е ,че съдът е елиминирал този факт в противоречие с ППВС №1/1974г ,според която практика основен критерии е грижата за детето ,предоставянето на семейното жилище на съпруг , който не се грижи за децата, е в противоречие с ППВС №1/1974г и ППВС 12/1971г Във връзка със семейното жилище е поставен въпрос не е ли следвало съдът да обсъди факта ,че петнадесет дни преди иска за развод двамата съпрузи извънсъдебно са прехвърлили семейното жилище в собственост на малолетното дете , като при прехвърлянето в полза на настоящия касатор е учредено пожизнено вещно право на ползване , за което бившата му съпруга също е изразила воля.
Ответницата по жалбата не е заявила отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК чрез въпрос се изтъкват собствени фактически изводи на касатора ,но изяснената , възприета и обсъдената фактическа обстановка по делото като цяло е обусловила други фактически изводи- майката и до момента преимуществено се грижи за детето ,бащата е международен шофьор и е отсъствал от дома за по- дълги периоди .Обстоятелствата , които ответникът по делото привързва към въпроса , са неясни и като фактическо твърдение, що се отнася до полагани за едногодишен период грижи само от него.След фактическата раздяла детето също живее с майка си ,в жилище на нейни роднини в [населено място] ,което е отразено и социалния доклад към м.ХІ 2012г .но е пребивавало и при бащата . Случай , при който детето е било за по- дълго при бащата , е засвидетелстван от събраните по делото гласни доказателства , майката е била заплашвана със саморазправа , а съгласието къде да бъде детето се е отнасяло за част от ваканция , или предвид временни затруднения с транспорта до нейната месторабота през 2012г . Допускане до обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира със собствени фактически преценки и твърдения и противно на възприетата от съда фактическа обстановка ,да се извежда въпрос за полагани преимуществено грижи детето предвид критериите по ППВС №1/1974г за предоставяне упражняването на родителските права .
На следващо място,изтъкваните обстоятелства относно доброволното уреждане на имуществените отношения между съпрузите , това че е било учредено вещно право на ползване за касатора при прехвърляне на семейното жилище (СИО) в собственост на малолетното им дете , нямат отношение към въпроса за предоставяне упражняването на родителските права , нито има значение за предоставяне ползването на семейното жилище на родителят , който ще ги упражнява . Липсва и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с поставения въпрос за правното значение на изтъкван факт , не е ясно къде защитата вижда противоречие между обжалваното решение и цитираната задължителна тълкувателна практика (ППВС№12/1971г , ППВС №1/1974г)Съдът е предоставил ползването на семейното жилище съгласно установената практика ,като е преценил и всички относими условия на закона. Не се сочи кой от решаващите изводи на въззивния съд изразява разрешение на правен въпрос в противоречие с ППВС№12 /1971г
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 122 от 20.06.2013г по гр.дело № 201/20123г. на Видински окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .