5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С.,07.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 918/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Н. Г. С. от[населено място] срещу определение № 630 от 05.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 781/2010 г. на Д. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 274 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 2053/2007 г. на Д. районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на С. районен съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че уредената в чл.113 от ГПК изборна местна подсъдност е относима към всички индивидуални искове, предявени от физическо лице в качеството му на потребител по смисъла на съдържаща се в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП легална дефиниция, а не към предвидените в чл.186, ал.1 от ЗЗП колективни искове за защита на потребителски права. Твърди, че е предявил иска си пред Д. районен съд, където се намира постоянният му адрес, тъй като спорното правоотношение произтича от потребителски договор /договор за банков влог/ и в качеството на потребител на банкова услуга има право на избор на местна подсъдност, съгл. чл.113 от ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос за приложението на особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК и съдържанието на термина „иск на потребител”. Според жалбоподателя, поставеният въпрос е решен противоречиво в определение № 474/05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 697/07.12.2009 г. по ч. т. д. № 514/2009 г. на ВКС, І т. о., а наред с това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 2053/2010 г. е образувано пред Д. районен съд по искова молба на Н. Г. С. от[населено място], с която са предявени обективно съединени искове срещу [фирма] -[населено място] за заплащане на сумите 8 450 евро и 3 550 евро, претендирани на основание сключени между страните договори за депозит „А. пари” в евро и за разплащателна сметка. В исковата молба ищецът е посочил, че предявява исковете си в качеството на потребител на банкови услуги, поради което сезира със спора съда по постоянния си адрес в[населено място].
Първоинстанционният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на С. районен съд, след като в срока за отговор на исковата молба ответникът [фирма] е релевирал възражение по чл.119, ал.3 от ГПК за местна неподсъдност и е представил доказателства, че седалището му се намира в[населено място].
Постановеното от Д. районен съд определение относно подсъдността е потвърдено от Д. окръжен съд, който е възприел изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК към предявените от ищеца искове и за определяне на подсъдността съобразно общото правило на чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК. Въззивният съд се е позовал на определение № 697/07.12.2009 г. по ч. т. д. № 514/2009 г. на ВКС, І т. о., и е аргументирал становище, че подсъдността по чл.113 от ГПК е относима само към искове на потребители за разрешаване на спорове по чл.310, т.4 от ГПК за установяване и преустановяване на нарушения на права по специалния Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и не може да се ползва от ищците по други искове, неподчинени на този закон. Изразено е разбиране, че за да са налице предпоставките за изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК, не е достатъчно ищецът да притежава качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а трябва и конкретните искове да имат за предмет защита на потребителски права и интереси, регламентирани в ЗЗП.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно предпоставките за приложение на изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Представените с частната жалба съдебни актове – определение № 474/05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 697/07.12.2009 по ч. т. д. № 514/2009 г. на ВКС, І т. о., подкрепят твърдението на жалбоподателя за противоречива практика на съдилищата при разрешаване на значимия за делото правен въпрос. В определение № 474/05.08.2009 г. е прието, че искът на увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е „иск на потребител” по смисъла на чл.113 от ГПК и ищецът може да се ползва от изборната подсъдност по чл.113 от ГПК, след като има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ. Противоположно е произнасянето в определение № 697/07.12.2009 г., според което местната подсъдност по чл.113 от ГПК се прилага само към искове относно права, произтичащи от Закона за защита на потребителите, не и към искове за разрешаване на спорове, подчинени на други закони /в конкретния случай – Законът за туризма/.
Противоречивата практика по приложението на чл.113 от ГПК е преодоляна към настоящия момент с поредица определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК – определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 477/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 283/2010 г. на ВКС, І т. о., и др. Със същите е даден еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК в смисъл, че изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието потребител е възприето в „широк смисъл” и особената подсъдност по чл.113 от ГПК е отнесена към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, както и към исковете на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия.
Създадената непротиворечива практика по приложението на разпоредбата на чл.113 от ГПК сочи на неоснователност на искането на частния жалбоподател за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Определението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът относно местната подсъдност на предявените искове е разрешен от въззивния съд в отклонение от посочената практика на Върховния касационен съд.
Обжалваното определение е неправилно.
Частният жалбоподател – ищец в исковия процес, е основал исковете си срещу [фирма] на твърдения за неизпълнение на поети от ответната банка задължения, произтичащи от сключени договори за банков влог /паричен депозит/ и за разплащателна сметка. Ищецът е сезирал със спора Д. районен съд, в чийто район се намира постоянният му адрес, като е посочил в исковата молба, че предявява исковете си в качеството на потребител на банкови услуги, т. е. че се ползва от правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Исковете са предявени при действието на Закона за платежните услуги и системи, обн. в ДВ бр.23/27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009 г., в чл.4 на който извършваните от банките услуги, свързани с приемане на парични средства за съхранение и изпълнение на платежни операции по платежни сметки, са дефинирани изрично като „платежни услуги”. В § 23 от ДР на същия закон е дадена и легална дефиниция на понятието „потребител” на платежни услуги – „физическо лице, което при договор за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска и професионална дейност”. Независимо, че се е определил като потребител на банкови, а не на платежни услуги, ищецът несъмнено има качеството „потребител на платежни услуги” по смисъла на § 23 от ДР на ЗПУПС, и след като в това качество е предявил искове за защита на права, произтичащи от договори за предоставяне на платежни услуги, той има право да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Избраната в съответствие с чл.113 от ГПК особена местна подсъдност дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК и обосновава извод, че компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е избраният от ищеца съд – Д. районен съд.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да се върне на Д. районен съд за разглеждане на предявените от Н. С. против [фирма] искове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 630 от 05.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 781/2010 г. на Д. окръжен съд, и потвърденото с него определение № 274 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 2053/2007 г. на Д. районен съд, с което е прекратено производството по предявените от Н. Г. С. против [фирма] искове и делото е изпратено по подсъдност на С. районен съд.
ВРЪЩА делото на Д. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :