О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
Гр. София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА
т.дело № 3604/2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от З. Р. Василева от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Г., и насрещна касационна жалба от Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. Д., срещу решение № 1095 от 30.05.2014 г. по гр.д.№ 357/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, ІV-ти състав в частта, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 8062 от 02.02.2013 г. по гр.д. № 9733/2009 г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето до 14.10.2009 г. /дата на предявяването на исковата молба в съда/ и съответно в частта, с което първоинстанционното решение е потвърдено относно присъждането на законна лихва върху главницата /представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 08.06.2008 г. в размер на 75 552.13 лв./, считано от 14.10.2009 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата на З. Р. Василева се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основание чл.281, т.3 пр.1 ГПК. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно /не/е приложил разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД. Излага, че пасивната легитимация на ответника Н. да отговаря вместо чуждестранния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” не води до промяна в материалното правоотношение. Бюрото дължи на увредените лица законна лихва от датата на деликта, на основание чл.84 ал.3 ЗЗД, т.к. неговата отговорност съвпада с обема, в който отговаря застрахователят. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде уважен за периода от 08.06.2008 г. до 14.10.2009 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД при международната застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” и началния момент, от който Н. дължи законна лихва върху обезщетението за вреди. Поддържа се, че съдът е разрешил този въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС и решение № 138/07.11.2011 г. на ВКС по т.д.№ 976/2010 г. на І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В насрещната касационна жалба също се излагат касационни основания по чл.281 ал.3 ГПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че не дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, предвид разпоредбите на чл.282 ал.5 КЗ вр. чл.271 ал.5 КЗ, които са специални. Въз основа на тях ответникът не се счита за поставен в забава с предявяването на исковата молба в съда. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо това искът по чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен за времето от 14.10.2009 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Евентуално, по посочени в жалбата доводи, моли искът да бъде отхвърлен за периода от 14.10.2009 г. до 07.12.2013 г. или в краен случай за периода – 14.10.2009 г. – 14.01.2010 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса относно началния момент на лихвата за забава, дължима от Националното представително бюро по смисъла на чл.282 ал.3 КЗ, по претенции, произтичащи от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със застраховател от държава, която е член на системата „Зелена карта”. Твърди се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата /посочени са съдебни актове/ и е от значение за развитието на правото, т.к. по него липсва практика по чл.290 ГПК и следва да бъде създадена такава, с цел правилното и еднакво прилагане на цитираните разпоредби от съдилищата.
Първоначалната и насрещната касационни жалби са подадени от легитимирани страни, в указания в закона преклузивен срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че решението в обжалваната от З. Р. Василева част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения:
За да отхвърли исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД за времето от настъпване на застрахователното събитие до предявяване на исковата молба в съда и да потвърди решението на СГС в тази част, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че въпросът за момента, от който се присъжда лихва за забава върху претендираните обезщетения по чл.226 КЗ вр. чл.282 ал.3 КЗ, е изрично уреден в разпоредбата на чл.282 ал.3 КЗ, която препраща към чл.271 ал.5 КЗ. Съгласно последната, увреденото лице има право на законната лихва за забава след изтичане на срока по чл.271 ал.1 КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая не намира приложение нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД, касаеща мораторни лихви по искове за обезщетение от непозволено увреждане, предявени срещу делинквента или пряко против неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, т.к. Н. не е застраховател, нито делинквент, а законът му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е поискано от пострадалите.
В цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК № 138/07.11.2011 г. на ВКС, ТК по т.д.№ 976/2010 г. на І Т.О. е даден отговор на въпроса, какъв е начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказване на факти и разпределение на доказателствената тежест, ако е необходимо доказване. С решението, постановено по касационна жалба на ответника – Сдружение Н., е оставено в сила въззивното решение по гр.д.№ 1712/2009 г. на Софийски апелативен съд, включително в частта, с което е присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на деликта. Независимо от това, от значение е обстоятелството, че решението е постановено при действието на Глава Двадесет и седма от ТЗ /”Договор за застраховка”/, която е била отменена /ДВ, бр.103/2005 г./. В приложимите правни норми е липсвала регламентация, подобна на тази в КЗ, на която въззивният съд се е позовал в мотивите си при определяне на началния момент, от който Националното бюро дължи заплащането на законна лихва. Ето защо, макар формулираният от касатора – ищец правен въпрос да е значим за изхода от спора по конкретното дело, не се констатира противоречивото му разрешаване в посочената казуална практика на ВКС. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по отношение на т.2 б.Б от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС. Същото е постановено при напълно различна нормативна уредба и касае конкретно правомощията на Б. АД в качеството му на представител на чуждестранните застрахователи, участващи в системите Синя и Зелена карта. Т.к. касаторът З. Василева не обосновава успешно наличието на противоречие по въпроса, разрешен с обжалваното решение, с практиката на Пленума на ВС и ВКС, не следва да се допуска касационен контрол на решението на САС в обжалваната отхвърлителна част по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.
При така формираните изводи и с оглед разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба на Н. следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1095 от 30.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 357/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ІV-ти състав в частта, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 8062 от 02.02.2013 г. по гр.д. № 9733/2009 г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба против същото решение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване е окончателно, а в останалата му част – подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: