О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 18.03. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1820 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Районна потребителна кооперация /РПК/ „Райпо“, [населено място], против решение №73 от 23.04.2019г. по в.гр.д.№80/2019г. на Габровски окръжен съд. С него е потвърдено решение №365 от 28.11.2018г. по гр.д.№552/2018г. на Габровски районен съд, с което по предявен от П. Б. Г. и Х. Д. Д. срещу РПК „Райпо“, [населено място], иск по чл.58 от ЗК е отменено решението на годишно отчетно – изборно събрание на членовете на РПК „Райпо“ от 09.03.2018г. по т.11 от дневния ред, с което за членове на управителния съвет на кооперацията са избрани Д. Д. Д., В. Л. Д., Л. Ц. К., И. С. Султанова, Н. Х. Б. и Х. И. Х..
Касационният жалбоподател поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищците имат качеството на член – кооператори и съответно са легитимирани да искат отмяна на решенията на ОС. Оспорва и изразеното от съда становище, че с оглед диспозитивното начало всяка кооперация може да определи конкретни условия, на които следва да отговарят членовете на нейния управителен съвет УС. Счита, че изискванията към членовете на УС са определени изчерпателно в чл.20 ал.2 от ЗК и допълнителни изисквания не могат да бъдат добавяни в уставите на кооперациите.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя като обуславящи изхода на спора следните въпроси : 1/ При заведен иск по чл.58 ал.1 от Закона за кооперациите и оспорена активна легитимация ищецът следва ли да представи документи, чрез които да установи изпълнени ли са изискванията на чл.8 от ЗК? ; 2/Възможно ли е в устава на кооперацията да бъдат въвеждани допълнителни изисквания към членовете на УС освен посочените в чл.20 ал.1 от ЗК? 3/ Изброените изисквания към членовете на УС на кооперацията в чл.20 ал.1 от ЗК изчерпателни ли са? 4/Председателят на кооперацията член ли е на УС по право? Въпросите се обосновават с позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация П. Б. Г. и Х. Д. Д. не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че от представените и изхождащи от ответника писмени доказателства, неоспорени от страните /списък на членовете на РПК „Райпо” – Габрово към 09.03.2018г. и на получилите покана за провеждане на процесното ОС/ се установява, че към датата на провеждане на процесното ОС ищците са били член-кооператори. Приел е, че новоизбраните членове на УС на кооперацията не отговарят на изискванията на чл.29, ал.3 от устава – 1/3 от тях да са работещи в кооперацията. Посочил е, че при състав на УС на кооперацията от шест членове, следва двама от членовете на новоизбрания УС на ОС на 09.03.2018г да са работещи в кооперацията., за да е спазено изискването на чл.29, ал.3 от устава, а от доказателствата се установява,че на това изискване отговаря само едно от избраните лица – Л. К.. Приел е за неоснователно твърдението на жалбоподателя,че разпоредбата на чл.29, ал.3 от устава на кооперацията е нищожна като противоречаща на ЗК. Изтъкнал е, че в ЗК не е въведена императивна разпоредба относно изискванията, на които следва да отговарят членовете на УС на кооперацията.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Поставените от касатора правни въпроси са от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд се е произнесъл по тях в постановеното от него решение и те са обусловили решаващия му извод за основателност на предявения иск. По отношение на тях обаче не е установено наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл.
По първия поставен от касатора въпрос е налице формирана практика на ВКС. С решение №69/08.06.2012г. по т.д.№226/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., се приема, че правото на иск по чл.58 от ЗК за отмяна на незаконосъобразни и противоуставни решения на органите на кооперация принадлежи на лимитативно изброените в ал.2 на чл.58 от ЗК лица, сред които и членовете на кооперацията. Качеството „член – кооператор” към момента на вземане на оспорваното решение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. За да обоснове легитимацията си в производството по чл.58 от ЗК, ищецът трябва да докаже валидното възникване на членствено правоотношение с кооперацията – ответник, която от своя страна носи тежестта да докаже последващо настъпване на погасяващи членството факти, ако ги твърди. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е извършил проверка относно това дали ищците имат качеството член – кооператори и съответно е стигнал до извод, че това им качество се установява от събраните по делото доказателства. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
По втория и третия въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, макар и във връзка с приложението на други разпоредби на Закона за кооперациите, в смисъл, че наред с императивно установените изисквания на закона, няма пречка в уставите на кооперациите да се предвиждат допълнителни условия и изисквания за настъпването на определени правни последици. В решение №826/13.12.2010г. по т.д.№1273/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., е прието, че когато не е предвидено друго в устава на съответната потребителна кооперация, за правомощията на нейните органи важат нормите на ЗК.. С решение №181/11.01.2016г. по т.д.№1662/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е дадено разрешение, че нормата на чл.7, ал.2 от ЗК е оправомощаваща, а не императивна и няма пречка тя да бъде дерогирана чрез приемане на уставна клауза, ограничаваща правото на членуване в повече от една кооперация. В тази връзка и е решение №2/20.09.2013г. по т.д.№1293/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието, че предвидените в чл.12 от ЗК основания за прекратяване на членството не са изчерпателно изброени и в устава на кооперацията могат да се предвидят и други прекратителни основания, ако не противоречат на императивни правни норми на закона. Изводът на въззивния съд, че е допустимо в устава на кооперацията да се предвидят допълнителни изисквания към състава на избрания управителен съвет /в случая изискване 1/3 от членовете да работят в кооперацията към момента на избора/ е изцяло в съответствие с изразеното в практиката становище за предимство на устава на кооперацията пред диспозитивните норми на Закона за кооперациите.
Последният въпрос относно това дали председателят на кооперацията се счита за член на Управителния съвет по право, съдържа ясно разрешение в разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗК. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от Закона за кооперациите, предвижда, че председателят на кооперацията е и председател на УС, има императивен характер, тя е ясна и не се нуждае от тълкуване в процеса на правоприлагане. Още повече в случая въззивният съд не е отрекъл, че новоизбраният председател ще бъде председател и на УС, а е счел, че изискването за 1/3 членовете на управителния съвет да са работещи в кооперацията, се отнася до останалите шестима членове на съвета. Това разбиране е резултат от тълкуването на съдържанието на отделни клаузи от устава на кооперацията. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски доколкото няма доказателства такива да са уговорени и заплатени за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73 от 23.04.2019г. по в.гр.д.№80/2019г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.