О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 05.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5098 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Д., представлявано от управителя К. А. Н., чрез адв. В. М. Т., срещу въззивно решение № 172/23.04.2014 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 259/2014 г.
Излага оплаквания за неправилност на въззивното решение. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводните разноски.
Насрещната страна К. Х. К., чрез адв.Н. Г. от АК Х., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
К. Х. К. е предявил против [фирма], Д. искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Димитровградски районен съд, уважил претенциите, като възложил тежестта за държавните такси и разноските по делото на ответника – работодател.
Окръжният съд, като препратил към мотивите на първата инстанция, установил, че страните са били в трудовоправна връзка. На 05.03.2010г. подписали трудов договор, по силата на който К. К. започнал работа на длъжността „инкасатор, дългови задължения”, която длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите е с код 42142002 и спада към клас професии: административен персонал. С Допълнително споразумение от 13.09.2011г. бил преназначен на длъжността „охранител”, отново със срок на договора – за неопределено време, а от 31.01.2012г. – на длъжност „технически организатор” със срок на договора – за неопределено време. С допълнително споразумение от 30.05.2013 г. К. бил отново преназначен на първоначално заеманата длъжност – „инкасатор, дългови задължения”, а от 07.10.2013г. на длъжността „инкасатор”, като с последното споразумение бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя до 07.11.2013г.
Съдът установил, че последната длъжност, по Националната класификация на професиите и длъжностите, е с код 42142004 и спада към клас професии: административен персонал.
Извършил съпоставка между длъжностна характеристика на длъжността „инкасатор” и представената в хода на процеса от служителя длъжностна характеристика „инкасатор, дългови задължения”, като приел, че са абсолютно идентична като функции и задължения. Сред основните функции и задължения и по двете длъжности е отчитане показанията на водомерите, проверяване нормалната работа на водомера, издирване и регистриране на нови или нерегистрирани досега консуматори, събиране в определен срок сумите от района, който се обслужва, отчитане на инкасираните абонати и внасяне в касата на предприятието сумите, както и оформяне на необходимите документи при отчитането на парите.
Съдът разпитал свидетелите Д. Д. и М. Д., според които разликата между работата на инкасатор дългови задължения и инкасатор се състояла в това, че инкасаторът дългови задължения основно събирал закъснели задължения от техни абонати – некоректни платци, а инкасаторът отчитал водомерите и вкарвал в карнети данните. И двамата свидетели са посочили, че се случвало и инкасаторите да събират пари от абонатите и да ги отчитат.
Установено е още, че със заповед № 0042, връчена на 16.10.2013г., К. К. е уволнен на основание чл.71 ал.1 от КТ – в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Съдът изяснил, че в тежест на работодателя, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, е да установи, че уговорката в допълнителното споразумение към трудовия договор, въвеждаща срок за изпитване, е действителна – касае длъжност, която е съществено различна от изпълняваната дотогава, по безсрочното трудово правоотношение, трудова функция. В този смисъл, в тежест на работодателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, твърдението си за съществено различие в двете трудови функции. Според съда, от събраните по делото доказателства е установено, че и двете длъжности спадат към една и съща категория персонал, кодът им по Националната класификация на професиите и длъжностите се различава в една цифра. Прието е, че най-точно правата и задълженията на заемащите тези длъжности биха били установени от длъжностните им характеристики. Посочено е, че тази за длъжността „инкасатор, дългови задължения” е представена от К. К., не е подписана от него, но е с подпис на управител на дружеството-работодател и не е оспорена в хода на съдебното дирене от ответника, като сам работодателят не е представил друга длъжностна характеристика за въпросната длъжност. Съдът е приел, че ответникът не е провел нужното доказване, въз основа на което да може категорично да заключи, че втората длъжност е съществено различна от първата – трудовите функции на двете длъжности според изготвените от самия работодател характеристи не само не се различават съществено, а са дори идентични една с друга.
Съдът е достигнал до заключение, че заповедта за уволнение е незаконна, защото незаконосъобразна е и включената, в последното допълнително споразумение, клауза за изпитване.
В изложението към касационната жалба касаторът е поставил въпроса – дали трудовата функция на ”инкасатор” и „инкасатор – дългови задължения” във В… О. Д. е идентична и има ли съществени различия в изпълняваната от ищеца длъжност. На този въпрос касационната инстанция може да отговори само със съдебен акт по съществото на касационната жалба, с оглед оценка на доказателствата по делото и проверка на извършеното от въззивния съд заключение. Този въпрос не е от категорията на правни въпроси, които има предвид законодателя в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е за правилност на фактическо заключение на инстанциите по съществото на спора, който е недопустимо да се преценява в процедурата по чл. 288 ГПК, както е изяснено в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в многобройната съдебна практика по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК на състави на ВКС, ГО и ТО.
От друга страна, касаторът е приложил съдебни решения №№ 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и 7/01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в които принципното разрешение за преценката на сходство в длъжностите е напълно в съответствие с възприетото от въззивната инстанция в обжалваното решение.
Касаторът е обусловил допускане на касационно обжалване и със следния въпрос – при липса на надлежно изготвена и връчена длъжностна характеристика на работника и последващ съдебен спор по отношение на трудовата му функция, може ли трудовата функция да се установява със свидетелски показания. Повдигнатият правен въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат, но разрешаването му не създава затруднения в съдебната практика, тя е константна, непротиворечива, а не се твърди, нито се установява промяна в обществените и/или икономически отношения, налагащи промяна във възприетото тълкуване. Разрешението на въззивния съд е в пълно съответствие с наложеното в съдебната практика разбиране, че всички доказателствени средства, включително и свидетелските, са допустими за установяване сходствата и различията в трудовите функции и задължения на длъжностите при работодателя. Съдът е допуснал разпит на свидетели, но при анализ на техните показания и съдържанието на писмените доказателства е приел, че работодателят, чиято е тежестта на доказване, не е провел успешно пълно главно доказване за съществени различия в трудовите функции на двете изследвани длъжности при работодателя. Несъгласието с този извод на въззивната инстанция сам по себе си не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 172/23.04.2014 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 259/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: