О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 09. 03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 275/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 585 на 13.10.2008 год. по в.гр.дело № 588/2008 год., с което е оставено в сила решение № 77 от 02.10.2006 год. по гр.дело № 164/2006 год. на П. районен съд за приемане за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по иска на П. А. Й. ЕГН ********** от с. И., община Б. срещу С. Н. Д. ЕГН ********** от същото село, че А. Й. А. е бил собственик на следния земеделски имот: овощна градина от 2.000 дка в местността „Д” в землището на с. И., при съседи: Аврадалиев, В. , Б. и В. , към момента на образуване на ТКЗС-1958 год. в село И..
Недоволен от решението е касаторът и частен жалбоподател /ответник по спора/ С. Н. Д., представляван от адвокат Н от АК- П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която представя относно идентичността на имотите, подлежащи на земеделска реституция към момента на внасянето им в ТКЗС.
Ответникът по касация П. А. Й. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалния се отнася до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
ТР № 1 по гр.дело № 1/1997 год. на ОСГК на Върховния касационен съд касае приложението на чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ относно конститутивното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, при което оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ.
ТР № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на Върховния касационен съд се отнася общо за въззивното производство.
Приложеното решение № 688 от 09.07.2003 год. по гр.дело № 593/2002 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд макар и при друга фактическа обстановка не е в противоречие с обжалваното въззивно решение /при постановяването на последното са спазени задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с отменителното решение № 1* от 08.07.2008 год. по гр.дело № 4156/2007 год. на V гражданско отделение по тълкуването и прилагането на закона съгласно чл.218з ГПК(отм.)/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 585 на 13.10.2008 год. по в.гр.дело № 588/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: