О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 175
гр.София 30. 12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3005/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено под № 182 на 14.04.2008 год. по в.гр.дело № 112/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1* на Плевенския районен съд от 21.11.2001 год. по гр.дело № 3431/2004 год. за отхвърляне иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.95 ЗЗД и иск за трансформиране на задължение за издръжка по договор от 03.06.2003 год., отразено в нот.акт № 1* том І, нотариално дело № 107/2003 год. на Нотариус при Плевенския районен съд и договор от същата дата, отразен в нот.акт № 1* том І, дело № 106/2003 год. на същия нотариус, в парично задължение размер на месечно общо 190 лева по двата договора.
Недоволен от решението е касаторът В. Г. С. от гр. П., представляван от адвокат М от АК П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като в изложение от 30.05.2008 год. счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и решаван противоречиво от съдилищата.
С разпореждане на Председателя на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнато цялото производство по преписка вх. № 8* от 09.07.2008 год. за представяне на обосновано изложение с приложение на съдебни решения за противоречива съдебна практика.
С допълнение към изложението към касационната жалба от 30.06.2008 год. са приложени шест броя решения без да се посочат с мотивирани съображения кои въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, съответно и да ги обосноват.
От ответника по касация В. Д. Н. от гр. П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК чрез процесуалния представител адвокат И от АК- П. със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намиа, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
В двете изложения не е посочено изрично кой е същественият материалноправен и процесуален въпрос с оглед представената съдебна практика, но от общия смисъл изложен в касационната жалба и приложенията може да се направи извод, че касаторът му придава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Представените решения на ІІ гражданско отделение на Върховния съд, респ. Върховният касационен съд са неотносими към спора:
Решение № 943 от 13.10.1995 год. по гр.дело № 684/1995 год. касае приложението на чл.63, ал.1 ЗЗД – когато прехвърлителят на имот срещу задължение за гледане и издръжка не приема предложеното му от приобретателя изпълнение в натура, за последния се създава задължение да предостави реално парично изпълнение в размер, определен от съда.
Решение № 359 от 1993 год. по гр.дело № 1685/1992 год. се отнася до приложението на чл.87, ал.3 ЗЗД-приобретателят на имот срещу задължение за гледане и издръжка не може да възразява, че прехвърлителят има материални възможности сам да се издържа, ако кредиторът не оказва съдействие за изпълнение на задължението, длъжникът трябва да представи парично изпълнение.
Решение № 589 от 23.09.1996 год. по гр.дело № 67/1996 год. е по чл.95 и сл. ЗЗД се отнася до отказа на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка да приема престацията в натура на приобретателя – то последният се счита за изправна по договора страна, когато е предоставил парично изпълнение в пълен размер.
Решение № 853 от 11.10.1999 год. по гр.дело № 159/1999 год. касае приложното поле на чл.68, чл.95, ал.1 и чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД.
Решение № 1* от 23.11.1993 год. по гр.дело № 655/1993 год. по чл.87, ал.3 ЗЗД и решение № 580 от 1993 год. по гр.дело № 1150/1992 год. относно същата норма касаят друга фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* постановено на 14.07.2008 год. по гр.дело № 112/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОПЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: