О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 06.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 151/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за п. , гр. С. срещу решение № 999 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 1214/2009 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено постановеното от Видински окръжен съд решение № 10 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 287/2008 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на “В” АД, гр. В. е определена датата 29.05.2008 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, като твърди, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът не е съобразил наличието на публичноправни задължения на дружеството, съществували още към 2002 г. Застъпва становището, че при наличието на такива задължения, моментът, в който длъжникът е спрял плащанията, е ирелевантен по отношение началната дата на неплатежоспособността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване е аргументирано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос. Макар касаторът да не е формулирал конкретно въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед заявените от същия доводи и обстоятелства и предвид практиката, на която се позовава, настоящият състав, в рамките на правомощията си да уточни въпроса /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, приема, че като значим за делото е поставен въпросът за момента на настъпване на неплатежоспособността. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика касаторът се позовава на следните решения на ВКС – решение № 481 от 10.04.2003 г.; решение № 549 от 27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о.; решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на І т. о. и решение № 96 от 27.02.2007 г. по т. д. № 622/2006 г. на І т. о.
Ответникът по касация – “ В. – Т. ” АД /в несъстоятелност/ – не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Видински окръжен съд в обжалваната му част, а именно – по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника “В” АД, гр. В., въззивният съд е приел, че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност към 31.05.2008 г., като за начална дата на неплатежоспособността е определил датата 29.05.2008 г., когато дружеството е спряло плащанията към кредиторите си. Този извод е направен на база заключението на допуснатата по делото икономическа експертиза. Като неоснователно е преценено искането на въззивника за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособността, с оглед съществуването на големи по размер публични задължения още през 2002 г., установени с Данъчен ревизионен акт № 396/2002 г. В тази връзка са изложени съображения, че наличието на непогасени публичноправни задължения, само по себе си, не създава презумпцията за неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на търговеца.
Настоящият състав на В. касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретния спор и поради това за осъществена следва да се приеме общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче останалите кумулативно дадени изисквания, характерни за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Решенията, на които се позовава касаторът, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Във всяко от тези решения началната дата на неплатежоспособността е определена, като са обсъдени конкретните и специфични за случая факти и доказателства, които несъмнено са различни от тези по настоящото дело и обуславят съответно различно решаване на въпроса за момента на настъпване на неплатежоспособността. Поради това, не би могло да се приеме, че цитираните актове на ВКС доказват твърдението на касатора за противоречие в съдебната практика.
Що се отнася до второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде преценявано. Касаторът изобщо не е мотивирал становището си в какво се изразява значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочването само на законовия текст, не представлява изложение на основанието по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не поражда задължение за преценката му в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че въпросът за предпоставките за настъпване на неплатежоспособността е достатъчно изяснен както в правната доктрина, така и в съдебната практика, поради което решаването на същия в настоящия случай не би могло да допринесе за точното прилагане на закона и съответно за развитието на правото.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 999 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 1214/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: