3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№176
Гр.София,06.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 444 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Илияс Абдусаламович И. – [фирма], [населено място] срещу решение № 296/09.02.2011г. по т.д.№ 332/10г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 380/13.04.2010г. по т.д.№ 1619/09г. на Софийския градски съд за признаване за установено, че “Държавен фонд “Земеделие” има изискуемо вземане по отношение на касатора в размер на 434387.36 лв. – предоставена по договор № 704/07.08.2003г.финансова помощ по програма С. и в размер на 153727.03 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.04.2006г. до 31.10.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по договор от 07.08.2003г. ответникът е предоставил на ищеца временна финансова помощ, като последният е получил разрешително за експлоатация на млекопреработващото предприятие – обект на инвестицията на 31.05.2005г. Дейността на предприятието е била съпътствана от периоди на реално функциониране и от периоди, в които същото не е работило: 21.04.06г./31.05.07г., 31.06.07г./02.07.07г. и след 27.05.08г., което представлявало нарушение на чл.4.17 от сключения договор и на чл.27, т.1 на наредба № 16/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване на преработката и маркентинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони на РБ. Нарушението на договора е мотивирало съда да постанови връщане на предоставената финансова помощ съгласно чл.8.1 от договора и чл.31 от Наредба № 16/01г. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението за наличието на обективна невъзможност за въвеждане на обекта в експлоатация, тъй като липсата на достатъчно електрозахранване, представляващо причина за спиране на обекта, нямало характер на непредвидимо или непредотвратимо събитие с извънреден характер – разпоредбите, регулиращи тези отношения, не са били променяни след сключването на договора, както и длъжникът не бил изпълнил процедурата по чл.306, ал.3 ТЗ, за да се освободи от отговорност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за приложението на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, както и за нарушението на служебното начало в процеса – чл.7 и чл.10 ГПК вр. чл.235, ал.3 и чл.266, ал.3 и чл.195 ГПК.
Първият въпрос за преценката дали неизпълнението е незначително с оглед интересите на кредитора, касаторът свързва с твърдението си, че млекопреработвателното предприятие отговаря на изискванията на европейското законодателство, поради което независимо от закъснението било налице изпълнение на поетите задължения.
Този въпрос е относим към преценката на събраните по делото доказателства и до тълкуване на клаузите на сключения договор – доколко твърдението на ответника по иска за наличието на обстоятелства, които изключват отговорността, е доказано и дали е налице забавено, пълно, респ. частично неизпълнение, съответно уговорените в договора последици при всяка една от тези хипотези. На следващо място, въпросът за приложението на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД е поставен по посочения начин за първи път в касационната жалба. В писменото становище, депозирано пред въззивния съд касаторът се е позовал на правилото на чл.87, ал.4 ЗЗД, но аргументацията му е във връзка с доказването на изпълнението по договора в частта по влагане на инвестициите по предназначение. По изпълнението на тези задължения не е съществувал спор и въззивният съд изрично е формирал извод, че сумата на финансовата помощ е усвоена, докато отговорността е за неизпълнение на друго задължение по договора – използване на активите според бизнес плана. Апелативният съд се е позовал и на законовата регулация на отношенията в Наредба № 16/01г. – чл.27 и чл.31, свързана с осъществяван последващ контрол върху целевото изпълване на средствата за период от 5 години от инвестицията. В този смисъл, въведеният материалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което не е от значение за изхода от спора.
Вторият процесуален въпрос е обвързван с твърдение за допуснато нарушение на процесуалните правила – отказ на въззивния съд да изслуша експертиза за “спецификата на договорните взаимоотношения между страните”. Допускането и събирането на доказателства е свързано със спазването на процесуалните норми, като евентуалното им нарушаване представлява основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и правен въпрос от значение за делото по чл.280, ал.1 ГПК, ако същият не е обвързан с прилагане и тълкуване на правна норма в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво прилагана от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296/09.02.2011г. по т.д.№ 332/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.