5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С., 13.03. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 638/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 7 от 15.03.2011 г., постановено по гр. д. № 6949/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав. С обжалваното решение, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.03.2011 г., е потвърдено решение № 1-1-26 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 19889/2009 г. на Софийски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено да заплати на Н. Н. М. сумата 1 143.53 лв. – неустойка по т.3 от договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т.ІІ, рег. № 10061, дело № 313/12.09.2006 г., дължима на основание чл.92, ал.1 ЗЗД за периода 30.11.2006 г. – 19.01.2007 г., сумата 5 665.32 евро – обезщетение по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от забавено изпълнение по същия договор за периода 01.02.2007 г. – 01.02.2009 г., и деловодни разноски в размер на 595.77 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. К. твърди, че въззивният съд е уважил иска за заплащане на обезщетение за вреди във формата на пропуснати ползи, без да обсъди възраженията му за недоказаност на вредите и за фиктивен характер на договора за наем с дата 25.11.2006 г., с който ищецът се е домогвал да установи пропуснатите ползи от нереализиран наем вследствие забава в предаването на процесния имот. Поддържа, че в противоречие със съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон е осъден да заплати неустойка за забава, без да са изследвани действителните и независещи от поведението му причини за забавата, а именно – продължителната процедура за издаване на разрешение за ползване на сградата, възникналите затруднения във връзка с подписването на акт образец 15 и неоказването на съдействие от ищеца – купувач за своевременно подписване на акта. В жалбата са релевирани и доводи за нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на значими за правилното решаване на спора доказателства и отказ да се постанови разглеждане на делото от друг равен по степен съд, предвид качеството на ищеца на съдия в Софийски градски съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, допускането на касационно обжалване е обосновано с доводи за неправилно произнасяне от страна на въззивния съд по въпросите : Дали като собственик на имот в сградата ищецът е следвало да участва в процедурите по подписване на акт 15 и акт 16 за сградата; Дали вредите във формата на пропуснати ползи могат да се приемат за доказани само въз основа на представения от ищеца и своевременно оспорен договор за наем, без да е проведено пълно доказване относно факта на тяхното настъпване и причинната им връзка с поведението на продавача. Без да посочва конкретна съдебна практика и без да излага аргументи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторът се позовава бланкетно на предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания за достъп до касация.
Ответникът по касация Н. Н. М. от [населено място] е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и следва да се остави без разглеждане в частта, с която е обжалвано въззивното решение относно иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен за сумата 1 453.53 лв. В частта, насочена срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5 665.32 евро, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Н. Н. М. против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5 665.32 евро, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че в качеството на продавач по сключен на 12.09.2006 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот ответникът дължи обезщетение за ползите, които ищецът – купувач е пропуснал да реализира в периода 01.02.2007 г. – 01.02.2009 г. като отдаде закупения имот за ползване на трето лице срещу заплащане на наем, съгласно сключен на 25.11.2006 г. договор за наем. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че пропускането на ползите от наем се дължи на виновна забава в поведението на ответника – продавач, който не е изпълнил поетото с т.3 от договора задължение да предаде имота на купувача в завършен вид и въведен в експлоатация с необходимите за целта разрешения в срок до 30.11.2006 г. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че забавата в предаването на имота се дължи и на неучастие на ищеца в процедурата по съставяне на акт обр.15 и акт обр.16. Изложени са съображения, че обстоятелствата във връзка със съставянето на акт обр.15 са извън предмета на делото, тъй като в качеството му на купувач, а не на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ, ищецът не е имал право и задължение да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, а само право да получи в срок имота, чиято цена е заплатил в уговорения срок. Като неоснователно е преценено и възражението за недоказаност на пропуснатите ползи, предмет на търсеното с иска по чл.82 ЗЗД обезщетение. Въззивният съд е приел, че представените от ищеца договор за наем с дата 25.11.2006 г. и нотариална покана от 24.07.2007 г. установяват по категоричен начин както съществувалата за ищеца сигурна възможност да реализира ползи от отдаването на закупения имот под наем, така и пропуска да получи договорения наем в резултат на непредаване на имота от ответника в рамките на срока, уговорен в договора за покупко – продажба.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационен контрол.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с неправилността на въззивното решение, а не с въпроси, релевантни за общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите дали е правилна преценката на въззивния съд, че за ищеца не е съществувало право и задължение да участва в процедурата по съставяне на актове обр. 15 и обр.16, и дали са доказани пропуснатите ползи, предмет на търсеното с иска по чл.82 ЗЗД обезщетение, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не и към релевантното за достъпа до касация общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касационните основания по чл.281, т.3 ГПК са от значение за правилността на въззивното решение, която подлежи на проверка в стадия за осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК, но по повод на същите не може да се допусне касационно обжалване, дори да са констатирани в производството по чл.288 ГПК и да създават индиция за неправилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съобразяването на които мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като относими изцяло към правилността на обжалваното въззивно решение, а не към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол, посочените от касатора въпроси не могат да послужат като основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Освен поради отсъствие на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска и поради недоказаността на допълнителните предпоставки, специфични за формално заявените в изложението основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Посочването и представянето на влезли в сила съдебни решения, установяващи противоречива практика на съдилищата по правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, е задължение на касатора, съгласно указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая касаторът не е посочил и не е представил каквато и да било практика, относима към спорния предмет на делото, което изключва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изобщо не би могло да се обсъжда, тъй като при липса на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е невъзможно да се прецени дали касационното разглеждане на делото ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.280, ал.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7 от 15.03.2011 г., постановено по гр. д. № 6949/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.03.2011 г., в частта, с която е потвърдено решение № 1-1-26 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 19889/2009 г. на Софийски районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Н. Н. М. сумата 5 665.32 евро – обезщетение по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от забавено изпълнение на задължение по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т.ІІ, рег. № 10061, дело № 313/12.09.2006 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу частта от решение № 7 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 6949/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.03.2011 г., с която е потвърдено решение № 1-1-26 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 19889/2009 г. на Софийски районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на Н. Н. М. сумата 1 143.53 лв. – неустойка по т.3 от договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т.ІІ, рег. № 10061, дело № 313/12.09.2006 г., за периода 30.11.2006 г. – 19.01.2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :