О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 26.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова по ч.гр.д. № 2802 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6524/9.05.2014 г. на В. П. Т. против определение № 174 от 26.02.2014 г. по ч.гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 8000660/29.01.2014 г. на В. П. Т. и е прекратено производството по частното гражданско дело.
Ответниците по частната жалба Столична община, П. Р. Т., С. И. Г., Ю. И. Г. и Л. И. Г. не са подали писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С частна жалба вх. № 8000660/29.01.2014 г. на В. П. Т. е атакувано определение № 603 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 6585 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 5004 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 4/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав, по касационната жалба на частния жалбоподател. За да постанови атакуваното в настоящото производство определение, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България е изложил съображения, че според правилото на чл.274, ал.1 ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл.288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т.1 от цитираната разпоредба, защото те не преграждат развитието на делото. Съобразно философията на действащия ред за гражданско съдопроизводство – ГПК 2007 г., касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл.288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби съобразно критериите, заложени в чл.280, ал.1 от ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на конкретния спор, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Съгласно разпоредбата на чл.296, т.3, пр.първо ГПК, в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Следователно, определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. То е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение представлява отказ от правосъдие и нарушава правото на жалбоподателя на справедлив процес; че след като делото е започнало при действието на отменения ГПК, то жалбоподателят следва да има право на триинстанционно производство, каквото е било предвидено при подаване на исковата молба и промяната на процесуалния закон и прилагането на новия ГПК в сила от 1.03.2008 г. накърнява правата му, като му дава по-малко право на защита, както от ищците по дела преди влизането в сила на новия ГПК, така и от тези, които са наясно с процедурните правила от самото начало на делото им и по този начин жалбоподателят е поставен в по-неблагоприятно положение от другите граждани, което е нарушение на чл.6 Конституция на Република България.
Наведените доводи не могат да обосноват обжалваемост на определението по чл.288 ГПК и съответно неправилност на атакуваното определение. Същите са свързани с тезата на касатора, че след като съдебното производство е започнало при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, то следва да приключи по този процесуален ред. Законодателят обаче е предвидил разглеждане на делата по реда на процесуалния закон по който са започнали в § 2, ал.1 и ал.2 ПЗР ГПК само за първоинстанционните и въззивните производства, а в § 2, ал.3 ПЗР ГПК – за касационните производства, образувани по жалби, постъпили преди влизане в сила на ГПК на 1.03.2008 г. С решение № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. К. съд на Република България е приел, че нормата на чл.280, ал.1 ГПК, въвеждаща критериите за селектиране на касационните жалби при факултативното касационно обжалване, не е противоконституционна. Следователно определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване е част от дейността на съда по селектирането на касационни жалби с оглед предвидените в чл.280, ал.1 ГПК критерии, а не отказ от правосъдие.
В обобщение частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 174 от 26.02.2014 г. по ч.гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: