О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
Гр.С., 11.02. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.64 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. срещу решение №.1782/31.07.15 по г.д.№.4716/14 на Софийски апелативен съд, 1с. – с което е потвърдено решение №.5823/3.07.13 по г.д.№.4943/10 на Софийски градски съд, І отд., 5с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Ответната страна МБАЛ „Т. Болница С.” оспорва жалбата.
Ответната страна С. И. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД, респективно на чл.45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната отговорност на двамата ответника – за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на извършена в отделение по неврохирургия на МБАЛ „Т.” от д-р С. К. операция на дискова херния на ищцата, и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете й са отхвърлени. На база заключения на медицински експертизи е приел, че съгласно наличните към м.07.2007г. анамнестични, клинични и образни изследвания и данни, според действащите неврохирургични стандарти са били налице абсолютни показания за провеждане на оперативно лечение в планов порядък /като неизвършването на операцията в този момент би довело до значителен риск и утежняване на състоянието, вкл. и до степен на инвалидизация/. Такава операция – в планов /а не спешен/ порядък, и при наличие на информирано съгласие, е била и извършената в Болница „Т.”. При провеждането й е бил избран оперативен метод, който е бил максимално щадящ и адекватен – с оглед придружаващите и минали заболявания на ищцата и повишения оперативен и анестезиологичен риск. Съдът изрично е посочил, че твърденията за допуснато нарушение на медицинските стандарти, изразяващо се в нелекуване, недостатъчно лечение /с посочен пример лекарска грешка/ и ненавременна операция не намират опора в събраните доказателства по делото, в това число изслушаната СМЕ – от които е установено, че действащите хирургични стандарти в страната са били спазени, ищцата е била оперирана при наличие на абсолютни показания за оперативно лечение в планов порядък, а твърденията за допусната лекарска грешка, състояща се в третиране на твърдата мозъчна обвивка /дура матер спиналис/ с ренгенопозитивен конец, е недоказано. Възникналото в хода на операцията усложнение поради плътното срастване на дисковата херния с дурата /разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и нарушаване на херметичността на дуралния сак с изтичане на гръбначномозъчна течност (ликвор)/ е било третирано /чрез пластично затваряне на получения дефект със собствена мастна тъкан/ чрез процедура, която е била не само стандартна и задължителна, но и правилна и целесъобразна; самата твърда мозъчна обвивка е била зашита правилно и с необходимата херметизация на дура матер, а полученото разкъсване може да се случи и при най-внимателно опериране – и се случва статистически в 15% от операциите. Отразил е, че установените по делото вреди за ищцата са настъпили не от разкъсване на дурата, а от развитието на срастванията на нервните коренчета – което развитие не е резултат от действията или бездейстивята на извършилия процесната операция екип, а от действието на друга причина, различна от деянието на лекарите, и за която те не могат и не следва да носят отговорност. Именно поради това, че срастванията са индивидуална реакция на всеки организъм, крайният резултат на операцията не е такъв, какъвто би следвало да бъде при нормално протичане на една операция от дискова херния. При тези обстоятелства съдът е заключил, че ищцата не е доказала елементите на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД на болницата, респективно на тези на чл.45 ЗЗД по отношение на ответника С.К..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси: 1. „Може ли съдът да изгради вътрешното си убеждение за наличие или липса на причинно-следствена връзка между твърдяно противоправно поведение и причинена вреда, като приема заключение на експертиза с „вероятно” дадени отговори, без да прави връзка между фактите прилагайки опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.457/1.07.10 по г.д.№.1264/09, ІІІ ГО/; 2. „Как може да бъде определено дължимото поведение на лекарите, след като не са точно определени медицинските стандарти в даден вид операция?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Като е приел, че установените по делото вреди са настъпили не в резултат от действията или бездействията на извършилия процесната операция екип, а от действието на друга причина, различна от деянието на лекарите, за която те не могат и не следва да носят отговорност, въззивният съд е намерил, че липсва причинна връзка. Същевременно, доколкото е отразил, че твърденията за допуснато нарушение на медицинските стандарти, изразяващо се в нелекуване, недостатъчно лечение /с посочен пример лекарска грешка/ и ненавременна операция не намират опора в събраните доказателства по делото – вкл. предвид това, че назначаването на операцията е било извършено при наличие на абсолютни показания за извършването й в планов порядък, при наличие на информирано съгласие на пациента и при избран най-подходящ и щадящ оперативен метод с оглед състоянието му; самата операцията е била извършена при спазване на медицинските стандарти, а разкъсването на дурата би могло да се случи и при най-внимателното опериране – и предприетата пластика е била правилната и целесъобразна процедура и е била извършена правилно и с необходимата херметизация, съдът е приел, че не е налице и виновно противоправно поведение на служители на ответната болница. О. крайния резултат изводи са свързани както с липсата на елемента от фактическия състав причинна връзка, така и с липсата на елемента противоправно поведение – при условие, че за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, респективно по чл.45 ЗЗД. Предвид изложеното решаващите изводи на въззивната инстанция не са основани само на поставения от касатора въпрос относно причинната връзка и следователно той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 от ТР 1/09 на ОСГТК на ВКС. Поради това и същият не може да обуслови допускане до касационно обжалване, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Вторият въпрос е също неотносим към решаващата воля на въззивната инстанция. Той съдържа условие, което не е било прието да установено от фактическа страна от въззивния съд. В мотивите на решението не е прието, че няма стандарти за операции от типа на процесната. Напротив – съдът е приел от фактическа страна друго – а именно, че операцията е извършена при спазване на медицинските стандарти. Отделно от изложеното, въпросът е и фактически, доколкото преценката за дължимо поведение във всеки отделен случай е конкретна, свързана с обстоятелствата по съответното дело и следва да се извършва при разрешаване на спора по същество. С оглед на изложеното, вторият въпрос също не съставлява правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1782/31.07.15 по г.д.№.4716/14 на Софийски апелативен съд, 1с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: