О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
[населено място], 22.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2547 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез главен юрисконсулт П. К. против решение № 1748/15.08.2016г. по тр.д. № 5315/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1621/09.10.2015г. по т.д. № 5788/2014г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] излага в писмения си отговор становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че предявеният от [община] срещу касатора иск за заплащане на сумата от 184737,01лв., неизплатена поради наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Регионално развитие“ 2007-2013г. № BG161РО001/4.1-05/0002 от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Процесният договор, по който е отказано плащане, е сключен не между равнопоставени субекти, а такива в отношение на власт и подчинение. Решението на административния орган за налагане на финансови корекции е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, финансирана от европейски структурен фонд и представлява властнически акт. САС е счел, че на осн. §10, ал.2 на ПЗР на ЗУСЕСИФ, доколкото се касае до изявление за финансова корекция, редът за разглеждане на спора е административно правен по чл.27, ал.1 и 5-7 ЗУСЕСИФ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи?; 2/ Предвидената в §10, ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ обратна сила на закона относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, обхваща ли образуваните до влизането му в сила съдебни производства по реда на ГПК? Първи въпрос касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС: Решение № 212/01.02.2012г.г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о. ; Решение № 235/04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС, IV г.о. ; Решение № 241/17.10.2012г. по гр.д. № 850/2011г. на ВКС, IV г.о. и ПП №1/1953г. на ВС. По втори въпрос касаторът се позовава на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че доколкото въззивното решение е за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и този изход на спора е обусловен от дадените разрешения относно процесуалния ред, по който следва да се търси защита срещу изявленията за финансова корекция, то вторият поставен въпрос изпълнява изискванията като за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и за допълнително по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – предвид необходимостта от проверка съответствието му с постановените по чл.274, ал.3 ГПК служебно известни на настоящия състав определения на ВКС : Определение № 501/17.10.2016г. по ч.т.д. № 1872/2016 г. на ВКС, II т.о. и Определение №9/05.01.2017г. по ч.т.д. № 2294/2016г. на ВКС, II т.о.
Ето защо по правния въпрос : относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3694,50 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1748/15.08.2016г. по тр.д. № 5315/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
УКАЗВА на касатора Министерство на регионалното развитие и благоустройство, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 3694,50 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: