О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 17.04.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 773 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „А. Б.“А.Е.-Г., [населено място] против определение № 281/19.12.2017г. по в.т.д. № 211/2017г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 216/05.10.2017г. по с.гр.д. на ВТАС в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който му се присъдят разноски в размер на 1748,40лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че при разглеждане на делото от ОС-Плевен са били представени списък за сторените от страната разноски с приложена към него фактура и преводно нареждане и същите доказателства са отразени като представени в протокола от открито съдебно заседание. Иска се отмяна на обжалваното определение на въззивния съд и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба – В. С. в качеството й на синдик на [фирма] /н/ в подадения писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба.
Ответниците по частната жалба – [фирма] /н/, [фирма] и третото лице помагач – [фирма] не са подали писмени отговори.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по в.гр.д. № 211/2017г. на ВТАС е приключило с решение № 216/05.10.2017г., с което е било отменено решение № 49/16.03.2017г. по т.д. № 151/2014г. на ОС-Плевен и вместо него е било постановено друго за уважаване на иска на частния жалбоподател против [фирма] /н/ и [фирма] при участието като съищец на синдика на първото дружество и като трето лице помагач на [фирма] по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и е осъдено [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ сумата от 30 886,30лв., ведно със законната лихва от 01.09.2014г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение е отхвърлено искането на „А. Б.“А.Е.- Г., [населено място] за присъждане на разноски пред двете инстанции.
С молба вх. № 5816/29.11.2017г. „А. Б.“А.Е.- Г., [населено място] е поискало изменение на въззивното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред ОС- Плевен в размер на 1748,40лв., за извършване на които са били представени доказателства пред първоинстанционния съд и същият не е указал на страната, че такива документи не се съдържат като приложение към списъка за разноски.
Съставът на Първо отделение на ТК на ВКС, констатира следното:
С пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.03.2014г. „А. Б.“А.Е.-Г., [населено място] е упълномощило Адвокатско дружество “Й. В. Н.“ да извърши процесуално представителство на банката по искови производства до окончателно приключване на същите пред всички съдебни инстанции, вкл. и в производства по несъстоятелност и по искове за обявяване за нищожност и/или недействителност на действия или сделки. Пред ОС- Плевен са били представени и пълномощни от адвокатското дружество за преупълномощаване на адв.Т.Н. и адв.С.А. да представляват банката по т.д. № 151/2014г. на ОС-Плевен до приключването на производството пред всички инстанции. На л.201 по делото на ОС-Плевен е приложен списък на разноските, представен от ищеца в с.з. на 20.02.2017г., в който е посочена сумата от 1 748,40лв., представляваща адвокатско възнаграждение и за същата е указано, че е приложена фактура и преводно нареждане. В протокола от съдебно заседание на 20.02.2017г. по т.д. № 151/2014г. на ОС-Плевен е отразено, че адв.А. като пълномощник на банката е представил списък за разноските и доказателства за извършването им, без да се конкретизират тези доказателства. По първоинстанциноното дело на л.202 се съдържа платежно нареждане от 03.08.2015г. с наредител частния жалбоподател в полза на адвокатското дружество за плащане на сумата от 4780,80лв. по две фактури: № 1527/26.01.2015г. и № 1528/26.01.2015г., посочени като основание за плащането.
С молбата по чл.248 ГПК „А. Б.“А.Е.- Г., [населено място] не е представила други доказателства за извършени разноски по делото, а едва с настоящата частна жалба прилага заверени копия от фактури: № 1527/26.01.2015г. и № 1528/26.01.2015г., първата от която е за сумата от 1748,40лв. – възнаграждение за адвокатски услуги за изготвяне на искова молба и защита по т.д. № 151/2014г. на ОС- Плевен.
Предвид така установеното ВКС прави следните прави изводи:
На осн.чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя пред съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Следователно посоченият момент е и краен срок, в който страната може да представи и доказателства за реално извършени плащания на съдебни разноски. Към списъка за разноските, представен пред ОС-Плевен, е приложено само платежно нареждане, от съдържанието на което / за сума различна от поисканата и без данни, че плащането касае адвокатско възнаграждение по т.д. № 151/2014г. на ОС-Плевен/ не може да се установи относимост на същото доказателство към въпроса за разноските по цитираното дело. В протокола от с.з. на 20.02.2017г. не е отразено, че конкретно е представена от ищеца фактура за предоставената услуга от адвокатското дружество. В мотивите на решение № 216/05.10.2017г. по в.т.д. № 211/2017г. на ВТАС изрично въззивният съд е коментирал липсата на представена фактура към списъка на разноските. Следователно дори и да се касае до пропуск на първоинстанционния съд да укаже на страната липсата на посочен от нея като приложение документ, на осн. чл.266, ал.3 ГПК молителят в производството по чл.248 ГПК най-късно до изтичане на срока за подаване на молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските е могъл да ангажира липсващите доказателства за установяване на сторените от него плащания на адвокатско възнаграждение. Представянето им едва пред касационната инстанция в производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК не може да санира този пропуск.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА 281/19.12.2017г. по в.т.д. № 211/2017г. на Апелативен съд- Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: