3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 05.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4330/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Чистота- Искър“ ЕООД срещу решение № 4532/ 20.06.2019г., постановено по гр.д. № 1409/2019г. на СГС ІV- Г състав.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Ж. Г. Я. в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.08.2016г. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, поради което ответникът работодател дължи обезщетение в размер на 476,06лв., представляваща пропусната полза, явяваща се разлика между получаваното към датата на увреждане брутно трудово възнаграждение и определената лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност от 57%, платима всеки месец за периода от 20.11.2017г. до 01.05.2020г., както и сумата от 30986,81лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила през време на миене на улично платно с автоцистерна, която сума е получена след приспадане от 60000лв. на платено застрахователно обезщетение и платено осигурително обезщетение за временна неработоспособност.
В касационната жалба са изложени доводи, че обезщетението за имуществени вреди е неправилно изчислено, тъй като пенсията за инвалидност следвало да се приспадне от чистото възнаграждение, а не от брутното трудово възнаграждение. Приспадане следвало да се извърши и с обезщетението за безработица. Но най- вече искът за бъдещи вреди бил неоснователен, тъй като тези вреди не са настъпили. Изложени са и доводи, че обезщетението за неимуществени вреди, определено от въззивния съд в размер на 60000лв. е несправедливо.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. На база брутното или нетното трудово възнаграждение следва да се изчисляват имуществените вреди като разлика с получаваната пенсия за инвалидност? Длъжен ли е съдът да изследва дали работникът или служителят е положил усилия, за да постъпи на нова работа? Обезщетението за безработица приспада ли се от обезщетението за имуществени вреди? Как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди?
ВКС ІІІ ГО намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроса не са обуславящи. Те не са били посочени като основания за обжалване във въззивната жалба, поради което няма произнасяне от въззивния съд по тях, от където следва, че не може да се извърши проверка за съответствие между отговора на въпросите, даден от въззивния съд и практиката на ВКС, за да се констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Освен това първият въпрос дали се взема предвид нетното или брутното трудово възнаграждение няма значение за изхода на делото, тъй като принципът е, че при имуществени вреди от обезщетението се приспада всичко, което е донесло полза на увредения от злополуката, а в настоящото производство не е изследван въпроса дали на ищцата са спестени разходи за данъци и осигуровки, тъй като такова възражение не е въведено с отговора на исковата молба и работодателят не е ангажирал доказателства за това.
Вторият въпрос относно бездействието на работника да постъпи на друга работа е по правната си същност твърдение за съпричиняване на вредата. Само че това възражение отново е следвало да се направи с отговора на исковата молба и доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи от работодателя.
Третият въпрос дали се приспада обезщетението за безработица е отново твърдение за факт, който според работодателя има значение за намаляване размера на обезщетението, но такова възражение не е направено с отговора на исковата молба и този въпрос не е бил изследван по делото.
Присъждането на бъдещи повтарящи се вземания, преди настъпването на тяхната изискуемост, намира своето правно основание в чл. 124, ал.2 ГПК. Работодателят е този който при нововъзникнал правопрепятстващ или правопогасяващ юридически факт ще има правен интерес да предяви иск за установяване недължимост на бъдещите плащания.
Последният въпрос и разрешението му от въззивния съд също не формират основание за допускане на касационно обжалване. Той е поставен във връзка с тълкуване на чл. 52 ЗЗД относно смисъла и значението на понятието „обезщетение по справедливост“, във връзка със становището на касатора, че при подобни увреждания размера на обезщетението за неимуществени вреди е в пъти по- малко. Напротив, при увреждане изразяващо се в черепно- мозъчна травма в зависимост от усложненията са присъждани обезщетения в размер на 80000лв. и 90000лв. (р. № 108/17 І ГО и р.№ 198/17г. на ІІ ТО). В настоящия случай въззивният съд е приел, че в резултат на трудовата злополука, ищцата е получила следните телесни увреди – открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия с разкъсно-контузна рана в дясна задно-теменна област на главата, подлежащо линейно счупване на дясна слепоочна кост, продължаващо и към черепната основа в дясна средна черепна ямка, с излив на кръв в средното ухо и мозъчна контузия, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, като черепно-мозъчната травма реализира критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота / по смисъла на чл.129, ал.2 НК/, като тази опасност е преодоляна благодарение на проведеното консервативно лечение. Експертите са посочили, че от травмата е създадена и комуникация между стерилното състояние на черепната кухина и външната среда, т.е. реализирани са и критериите на медико-биологичния признак – нараняване, проникващо в черепната кухина, което също представлява средна телесна повреда. Последиците от преживяната черепно-мозъчна травма са с различна продължителност, като установените двустранно увреждане на слуховите нерви и периферен световъртеж са хронично протичащи усложнения именно на причинената черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа, като тези увреждания се изразяват с трайно намаление на слуха, придружено със субективно чувство за шум, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност. При ищцата е налице и пристъпен световъртеж с хроничен характер, който може да се провокира от различни фактори, но в основата му са последиците от черепно-мозъчната травма. Към момента на злополуката, ищцата е била на 44 г. – в трудоспособна възраст, майка на четири деца, две от които малолетни, а другите-непълнолетни, за които е полагала грижи. Въззивният съд не е констатирал обстоятелства, които да обуславят намаляване на размера на обезщетението, а такива не са и въведени от работодателя.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4532/ 20.06.2019г., постановено по гр.д. № 1409/2019г. на СГС ІV- Г състав.
Осъжда ответника „Чистота- Искър“ ЕООД да плати на ищцата Ж. Г. Я. разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: