О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3508 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. С. от гр. Н., приподписана от адв. М, против въззивното решение без номер от 21 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение № 142 от 17 април 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и вместо него исковете на касаторката за отмяна на незаконното й уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа, са отхвърлени.
Ответникът Т. дирекция на Н. гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК (оригиналът на касационната жалба с клеймото за спазения срок е прикрепен към папката, съдържаща оценки на служителите от сектор “Р”) срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото не са обсъдени всички доказателства по делото при спазване на правилата на формалната логика – не е конкретизирано основанието, на което е извършено уволнението; не е установено, че подборът е извършен между всички лица, заемащи една и съща длъжност с касаторката; показателят “принос” е оценен само от прекия ръководител, което опорочава подбора изцяло, защото той не е извършен от комисията. В изложение към жалбата се сочи, че се иска допускане до касационно обжалване при всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК, като за противоречие с практиката на ВКС се сочат две решения на отделни състави на ВКС, за противоречиво разрешавани въпроси от съдилищата се сочат две решения на въззивния съд в гр. С., постановени спрямо ответника, а като значима за точното прилагане на закона се сочи липсата на категоричност в решенията на ВКС относно пределите на съдебния контрол при преценката на законността на подбора при уволнение. Съществени материалноправни или процесуално правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС или разрешавани противоречиво от съдилищата, не се сочат от касаторката нито в касационната жалба, нито в изложението.
С решението си по искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от К. на труда, предявени от касаторката, въззивният съд приел, че при ответника е било налице реално съкращаване на щата, процедурата по подбора е правомерно проведена; по показателя “принос” комисията е следвало да определи резултата на основание информацията, представена от съответния ръководител.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол на посочените от касаторката основания по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВКС води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси не по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по т. 2, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на ВКС може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторката фактически твърди, че по определени въпроси е налице противоречиво разрешаване, като в тази категория следва да се преценят посочените решения на ВКС и на други състави на въззивния съд, постановил атакуваното решение.
Касаторката нито в касационната си жалба, нито в изложението към нея е посочила онези съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които, ако бяха разрешени от въззивния съд по различен начин, биха довели до промяна в изводите на съда, а оттам – и на резултата по спора. Излагат се съображения по неправилността на решението, което по естеството си е изразяване на несъгласието на касаторката с изводите на съда и представлява посочване на основанията за касационно обжалване по реда на чл. 281 от ГПК, а не на основанията за процедурата по допускане до касационен контрол. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторката евентуално би имала предвид като съобразява представената съдебна практика.
В посочените решения ВКС е разглеждал конкретни спорове, като в първото от тях (решение № 1* по гр.д. № 768 по описа на ІІІ ГО на ВКС за 1999 г.) съдът е разисквал хода на процедурата по извършване на подбор – първо да се извърши оценка на всички работници и служители, заемащи еднакви или сходни длъжности, едва след което да се преценява необходимостта от закрила по чл. 333 от К. на труда; във второто решение (решение № 288 по гр.д. № 1* по описа на ІІІ ГО на ВКС за 2004 г.) съдът сочи, че работодателят има задължение да извърши подбор в случай, че съкращава по-малък брой от общия брой служители на съответна длъжност, а процесното уволнение е счетено за незаконно, защото работодателят неправомерно назначил на мястото заместничката на уволнената служителка. В посочените решения не се третира спор, сходен с конкретно разглеждания такъв, за да се приеме, че има противоречиво разрешавани въпроси, а общите изводи на съдилищата относно необходимостта от извършване на подбор, са възприети и в атакуваното въззивно решение.
Не може да се допусне касационното обжалване и като се вземат предвид представените от касаторката две решения на същия въззивен съд с работодател ответника по спора, защото причините за отмяната на сторените от работодателя уволнения, е различна в двата случая – по решение № 290 по в.гр.д. № 373 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г. защото комисията по подбора била допуснала нарушения на начина на оценяване, тъй като била сложена оценка и на три служителки, които са били в майчинство и нямали формуляр за годишна оценка, а по решение № 231 по в.гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г. защото комисията по подбора била в незаконен състав.волненията, преценявани по посочените две решения на същия съд, са счетени за незаконни на различни основания, а в атакуваното решение съдът е приел различна фактическа обстановка. В двете посочения решения решаващите изводи на съда не са във връзка с допуснато от работодателя нарушение, изразяващо се в посочване в заповедта на повече от едно основание за уволнение, нито че подборът не е извършен между всички лица, заемащи една и съща длъжност, нито че по показателя “принос” комисията е взела незаконосъобразно решение, та да може по някакъв начин да се изведе съществен въпрос, макар и той да не е зададен от касаторката.
Не следва да се допусне до касационен контрол решението и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото по посочения съществен процесуалноправен въпрос относно пределите на съдебния контрол при преценката на законността на подбора при уволнение съществува изобилна съдебна практика и произнасянето на съда по конкретно разглеждания спор няма до доведе до точното приложение на закона, нито до развитие на правото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение без номер от 21 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: