О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 08.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 539 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ”Ф”Е. срещу Решение № 42 от 13.06.2008 год. по т.д. № 2408/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ”С”А. срещу решението от 23.07.2007 год. по т.д. № 247/2006 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от “Ф”Е. срещу “С”А. иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 131497.30 лв. Вземането произтича от извършени от извършени плащания по сключен на 22.02.2001 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който с исковата молба “Ф”Е. е заявил, че разваля на основание 82 ал.2 ЗЗД – изпълнението е невъзможно, поради прехвърлянето на имота на трето лице.
Последователно подържаната теза на “С”А. е била, че изправна страна по договора и той е бил едностранно развален от него в предходен момент. Поради това, че ищецът Ф. ”Е. е бил неизправен при плащането на суми по договора от което произтича вземане за договорна неустойка, заявил е възражение за прихващане в размер на 280000 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че и двете страни са били неизправни. Договорът е развален, поради което на основание чл.88 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД се дължи връщане на даденото по него. Поради това, че и “С”А. е бил неизправен – счел е за неоснователно възражението му за прихващане. Въззивният съд е приел, че “Ф”Е. е бил неизправна страна по договора, но нему се дължи връщане на даденото. Счел е, че “С”А. е бил изправна страна, поради което е уважил искането за прихващане. Поради това, че то надвишава размера до който искът по чл.88 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен, то той е погасен чрез прихващане.
Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът се позовава на постоянната практика на ВС и ВКС, съгласно която неизправната страна по един двустранен договор няма право на обезщетение.
Основанието предвидено в т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради това, че с решението си въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че “Ф”Е. е изпаднал в забава при плащането на първата и втората вноска по реда и на падежа, предвидени в предварителния договор. Поради това, за “С”А. е възникнало правото едностранно да го развали, което е сторил на 27.12.2002 год. Т.е. изводът на САС, че се дължи неустойка произтича от становището му, че дружеството “С”А. е било изправно.
В изложението се съдържат аргументи за неправилност на преценката на въззивния съд относно това, коя от страните по договора е била неизправна. Дори това да е така и САС да е допуснал неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, това би съставлявало основание за касиране на решението по чл.281 ГПК. С ГПК-2007 год. обаче, касационният контрол е факултативен и основанията за допускането му са изчерпателно посочени в чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 42 постановено на 13.06.2008 год. по т.д. № 2408/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.