2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 11.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1626 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. Б. срещу определение от 19.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 10755 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, с което е потвърдено разпореждане от 22.05.2012 г., постановено по гр. д. № 23881 по описа за 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав, за връщане на исковата молба по делото.Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса има ли право работникът или служителят на иск в процесуален смисъл в случаите, когато е отправил писмено искане до работодателя да предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение и в 14 дневен срок от искането работодателят не ги е предоставил или изрично е отказал предоставянето им.
Ответникът по частната жалба [фирма] счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на страните, приема следното:
Частният жалбоподател е поискал с исковата молба работодателят му да бъде осъден на основание чл.128а, ал.1 от КТ да предаде оригиналите на дванадесет броя сертификати за завършени от него обучения по специалността. Районният съд е върнал исковата молба, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане. Съображенията на второинстанционния съд за недопустимост на производството са, че не е предвиден такъв иск за осъждане на работодателя за извършване на действие по предаване на документите по чл.128а от КТ, а защитата се осъществява чрез сезиране на ИА „Главна инспекция по труда” по реда на чл.399 и сл. от КТ или чрез предявяване на иск за обезщетение за претърпените вреди по чл.226 от КТ. Ето защо частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд по въпроса дали има право на такъв иск. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В практиката на Върховния касационен съд, отразена в определение № 307 от 3.5.2012 г. по ч. гр. д. № 123 по описа за 2012 г. на ІІІ ГО на ВКС вече е даден отговор на този въпрос. В цитираното определение е прието, че неизпълнението на задълженията на работодателя по чл.128а от КТ да издаде посочените в разпоредбата документи не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.399 и сл. от КТ. Същите съображения за недопустимост на съдебния контрол важат и за задължението на работодателя да предостави на работника или служителя тази документи. Разпоредбите на закона са ясни, не се нуждаят от тълкуване, а съществуващата съдебна практика е актуална и непротиворечива, поради което не следва да бъде променяна. Ето защо касационно обжалване по поставения от частния жалбоподател въпрос не трябва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение от 19.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 10755 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: