О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 14.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3555 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Т. Х. и И. Т. Т., чрез процесуален представител адв. П. Ш., срещу решение № VІ-45/ 19.05.2017 г. по гр.д. № 355/ 2017 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 2112/ 29.12.2016 г. по гр.д.№ 2045/ 2016 г. на Районен съд-Бургас. С него е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Д. И. Б. иск за установяване несъществуването на брачно правоотношение между починалите лица Д. Т. Т. и В. И. Т., поради нищожност на брака им, сключен на 27.11.1982 г.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивното решение е недопустимо, като постановено в нарушение на диспозитивното начало, тъй като исковата претенция е неправилно квалифицирана по чл.124 ГПК, а не по чл.124 ГПК вр.чл. 26 ЗЗД. Касаторите намират за неправилни изводите на въззивния съд, че поддържаните от тях основания за нищожност на брака поради противоречие с морала, закона и добрите нрави, не са релевантни за брачно правоотношение. Считат, че бракът може да бъде нищожен на всяко основание, предвидено в гражданските закони и при липса на специална разпоредба в СК. Твърдят, че В. И. Т. не е разполагала с брачна правоспособност и не е могла да даде валидно съгласие за сключване на брак, тъй като е страдала от психично заболяване. Искат въззивното решение да бъде обезсилено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите отново поддържат оплакване за недопустимост на въззивното решение и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставят въпроса каква правна квалификация следва да даде съдът на искането, с което се твърди нищожност на брак-по чл.124 ГПК или по чл.124 ГПК вр.чл.26 ЗЗД. Считат, че по този въпрос решението противоречи на решение по гр.д.№4934/2007 г.,ІV г.о.
Следващият им въпрос е: длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, когато е било оспорено от страните, следва ли съдът да прецени заключението съобразно всички събрани по делото доказателства и направеното оспорване и следва ли оценката да се мотивира.
Посочват, че въззивният съд неправилно не е уважил искането им за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза поради настъпила преклузия. Неправилно също така не обсъдил заключението в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3194/ 2013 г., І г.о., гр.д.№ 1814/ 2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 588/ 2011 г., ІІ г.о., гр.д.№ 1271/ 2015 Г., ІІІ г.о., гр.д.№ 1371/ 2009 г., І г.о.,т.д.№ 475/ 2012 г., ІІ т.о.,т.д.№ 4680/ 2013 г., І т.о. и др.Изтъкват, че вещото лице не е отговорило категорично на поставените му въпроси.
Във връзка с експертизата поставят още и въпросите може ли съдът да обоснове своите изводи на медицинско заключение, което е изградено на базата на теоретични познания и предположения; налице ли е преклузия по отношение на доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно медицинска експертиза при положение, че приетото по делото заключение е своевременно оспорено по смисъла на чл.200 ал.3 ГПК.
Намират, че по тези въпроси е налице противоречие с приетото по гр.д.№ 1264/ 2009 г., ІІІ г.о.
Поставят и въпроса може ли да се приеме за съществуващо доказателство, което не е приложено като съществуващо доказателство по делото, а за съществуването му се съди по друг документ. Намират за необоснован извода на въззивния съд за наличието на декларации от починалите съпрузи при сключване на брака, който е направен въз основа на отбелязаното в акта за сключен граждански брак. Считат, че той противоречи на приетото в решение по гр.д.№ 7025/ 2013 г., ІІ г.о.
По-нататък извеждат въпросите единствено липсата на предписана от закона форма ли е релевантно основание за нищожност на брака, релевантни ли са основанията посочени в чл.26 ЗЗД-противоречие със закона, добрите нрави и морала, както липсата на съгласие, относно брачно правоотношение. Намират противоречие с приетото в определение по ч.гр.д.№ 77/ 2000 г.,ІІ г.о., според което бракът може да бъде нищожен на предвидено в гражданските закони основание.
Във връзка основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК формулират питанията абсолютна ли е забраната за сключване на граждански брак, предвидена в бл.9 СК, действащ към 1982 г.; релевантен ли е относно иск за нищожност на брак въпросът за валидността на съгласието за сключването му, дадено пред длъжностно лице по гражданското състояние; съществуването на обективна пречка-психично заболяване, към момента на сключване на граждански брак основание ли е за нищожност на брака според чл.5 СК /1968 г./
Ответницата по касационната жалба Д. И. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв.Т. И., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че бракът може да бъде нищожен на предвидено в гражданските закони основание, доколкото няма изрична разпоредба в СК, която предвижда друга форма на недействителност- напр. унищожаемост. Всеки, който има правен интерес може да предяви отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на брака, доколкото брачна връзка не е възникнала. Правният интерес на касаторите е обусловен от предявяването на иск за делба срещу тях от ответницата, който има за предмет имоти оставени в наследство от техния баща. Тя е претендирала в друго дело дял от тях по пътя на наследственото правоприемство от сестра си В. И. Т.. Приел е също така, че основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД са относими към възникнали облигационни отношения, докато брачните отношения се регулират от нормите на СК и се пораждат от лимитативно изброени в закона юридически факти- брак, родство, осиновяване, развод, смърт. Според действащия към момента на сключване на брака СК / 1968 г.отм./, не може да сключи брак лице, за което са налице пречките по чл.9 и 10, или при опорочено поради заплашване съгласие. Възникналата брачна връзка е опорочена и може да се иска нейното унищожаване чрез брачен конститутивен иск по чл.318 ГПК. Отрицателният установителен иск може да бъде предявен от всеки, който има правен интерес, докато преобразуващото право да се иска унищожаването на брака принадлежи само на съпруг, а изключенията са изрично уредени в чл.18-в СК /1968 г. отм./Направил е извод, че наличието на психично заболяване на В. И. Т. като основание на предявения иск е относимо към основанията за унищожаване на брака и не следва да бъде разглеждано, тъй като правото на иск за предявяването му принадлежи на съпрузите, а не на техните наследници. Намерил е, че релевантни основания за предявяване на отрицателен установителен иск от трети лица са тези за липса на форма. Приел е също така, че липсата на декларациите, които попълват лицата, сключващи брак към регистъра за граждански брак от 1982 г. не обосновава извод, че такива не са били попълнени. В акта изрично е посочено, че длъжностното лице по гражданското състояние се е уверило, че няма пречки за сключването му и че съпрузите са дали съгласието си лично и едновременно пред него.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г. о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Според приетото разрешение в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1 касационният съд е длъжен служебно да се произнесе относно допустимостта на обжалваното въззивно решение. В този случай той не е обвързан от посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и от задължението да селектира касационната жалба. Следва да се отбележи, че оплакването на касаторите за неправилна квалификация на предявения от тях иск касае правилността , а не допустимостта на атакувания съдебен акт. Той ще е недопустим, когато съдът се е произнесъл извън твърдяните в исковата молба факти, а не когато твърденията са неправилно субсумирани под съответната правна норма. В случая не се поддържат такива оплаквания , а и при служебната проверка се констатира, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявените с исковата молба обстоятелства, като е конкретизирал кои от тях преценява като релевантни с оглед статута на касаторите.
Първият поставен въпрос не произтича от решаващ правен извод на въззивния съд. Той не е обсъждал алтернативно дали искът, с който е сезиран е с правна квалификация по чл.124 ГПК или по чл.124 ГПК вр.чл.26 ЗЗД, определил го е като иск за установяване несъществуването на брак. Посочил е, че основанията за нищожност съдържащи се в чл.26 ЗЗД са неотносими при установяване валидността на брачни правоотношения, но по този въпрос не е формулирано питане. Не е доказано и поддържаното допълнително основание, което ще е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /изм./,когато се обосновава противоречие с решение на състав на ВКС, постановено преди влизане в сила на сега действащия ГПК . В цитираното решение на ВКС разгледаният иск не е квалифициран по чл.97 ал.1 ГПК вр.чл. 26 ЗЗД, изнасянето на цитираните правни норми в заглавната част е резултат на редакторска преценка. Искът е определен като иск за признаване за установено,че сключен брак между две конкретизирани лица е нищожен. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че брачните отношения са регулирани от СК, а не от ЗЗД. Правилата за договорните отношения са неотносими и неприложими по аналогия,/ с изключение на насилието,/ поради специалния характер на брака като правен акт, чийто ред за сключване и правни последици са императивно уредени. Конститутивните елементи от фактическите им състави , необхванати от иска за унищожаване /обявяване на недействителност според терминологията на СК /1968 г. отм./, могат да бъдат предмет на иск за установяване нищожност.
Въпросите, свързани с възприемане заключението на вещо лице не кореспондират с правен извод на въззивния съд. Напротив, в мотивите му е изтъкнато, че ако е съществувала обективна пречка за сключване на брака поради наличието на психично заболяване на В. И. Т., то този юридически факт ще е основание за недействителност на брака, респ. за унищожаването му, а не за нищожност. В такъв случай активно легитимиран да предяви иск е само съпруг, но не и наследник.
Въпросът относно съществуващото доказателство касае фактически извод на въззивния съд. Сочената задължителна практика е неотносима, тъй като липсва идентичност на разглежданите случаи.Липсата на спорните декларации не води до извод, че е налице пречка за сключване на брак, а изискването за представянето им не е елемент с конститутивно значение.
Въззивният съд не е формирал мотиви за единственост на някое основание за нищожност на брака, доколкото фактическите състави за липса на форма могат да бъдат различни: напр. липса на свободно, изрично, безусловно, лично, едновременно, устно и писмено дадено съгласие пред длъжностно лице и др. Изводите му по съществото си не се отклоняват от цитираното определение на ВКС,според което относно брачните правоотношения правилата на гражданските закони се прилагат, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения. Последните три въпроса не са релевантни, тъй като липсват мотиви във въззивното решение по тях. И. въпрос трябва да е свързан не с проблеми, които касаторът счита за важни, но с които въззивният съд не се е занимавал, а с проблеми от значение за изхода на конкретния правен спор. Не са изложени никакви аргументи за обосноваване на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за резултат недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба Д. И. Б. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото. Същите са установени с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че са заплатени в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-45/ 19.05.2017 г. по гр.д. № 355/ 2017 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА К. Т. Х. и И. Т. Т. да заплатят на Д. И. Б. сумата 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: