О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 29.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1352/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Е. Д. М. срещу определение от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. № 389/2017 г. на Апелативен съд-София, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовности на подадена от него и оставена без движение частна касационна жалба вх.№2656/16.02.2017 г.
Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд. Намира,че неправилно то е постановено в закрито съдебно заседание, от некомпетентен съд,че са нарушени негови граждански и политически права.Посочва конкретен адвокат, който да бъде определен да му окаже защита.Изтъква,че е в затвора, социално слаб е и няма възможност да заплати хонорар , но желае да има адвокат.Иска определението да бъде отменено и да му бъде предоставена правна помощ.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение, като преграждащо хода на делото, поради което е допустима.
По основателността й, настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че е произнесъл предходен акт по същество, с който е потвърдил определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение искане на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.Приел е също така,че не е налице промяна в обстоятелствата, изброени в чл.23 ал.3 З. . Съобразил е и решаващият извод в актовете на двете инстанции за очевидна недопустимост на предявените от жалбоподателя искови претенции.В заключение е счел искането за неоснователно и го е оставил без уважение.
Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. При касационното обжалване на определенията законът поставя изисквания частната жалба да бъде приподписана от адвокат, както и да се представи мотивирано изложение на касационните основания, за което е необходимо страната да ползва адвокатска помощ. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат, той има възможност да ползва правна помощ и когато са налице основанията за това, съдът му назначава особен представител – адвокат. В определението, с което уважава молбата, съдът посочва задължително вида и обема на предоставяната правна помощ – чл. 95, ал. 2 ГПК.
Изводите на апелативния съд са незаконосъобразни. На практика той е приложил неправилно чл. 24, т. 2 З., според който правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Тази преценка относно предявения иск е от компетентност на съда, който е сезиран с него и следва да се произнесе по съществото на спора, респективно на въззивния съд, проверяващ правилността на първоинстанционното определение в производство за предоставяне на правна помощ. Апелативният съд, като администриращ подадената от жалбоподателя частна касационна жалба разполага с компетентността да се занимае с нейната допустимост, а не с допустимостта на предявените искове, независимо че двама от членовете на състава са едни и същи.Той може да преценява дали тя е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с интерес от обжалването, дали актът срещу който е насочена подлежи на обжалване.Той може да откаже предоставянето на правна помощ само при констатация за очевидна недопустимост на жалбата. В случая частната касационна жалба е допустима и неоснователно е отказано предоставянето на правна помощ за изготвянето й, при наличието на останалите законови предпоставки за това, доколкото не е спорно,че жалбоподателят е подал изискваната в такива случаи декларация и от нея е видно, че не разполага с материални средства .
Останалите оплаквания,изложени в жалбата са неоснователни. Персонално служебният адвокат се определя от компетентния Адвокатски съвет.
Тъй като в жалбата, която е саморъчно написана, се съдържат обиди към съда и нецензурни изрази, настоящият състав намира,че следва на основание чл.89 т.3 и чл.91 ал.1 ГПК да наложи глоба на жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.02.2017 г. по ч.гр.д.№389/2017 г. на Апелативен съд-София, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Е. Д. М. за отстраняване на нередовностите на подадената от него частна касационна жалба вх.№2656/16.02.2017 г. в Апелативен съд-София.
НАЛАГА на Е. Д. М. глоба в размер на сумата 50/петдесет/ лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: