4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С., 22.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 740/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Е. Б. Т., чрез процесуалния му представител адв. К. Н., срещу решение № 342 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 2653/2009 г. на С. апелативен съд, 2 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила постановеното от С. градски съд, І-5 състав, решение от 14.06.2009 г. по гр. д. № 3605/2008 г. в частта за отхвърляне на предявения от С. И. Д. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 07.07.2008 г. пътно-транспортно произшествие.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението е нарушен материалния закон и установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, в резултат на което му е присъдено обезщетение в занижен размер, несъответстващ на претърпените неимуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че решението съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на въведения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация ЗК [фирма] -[населено място] оспорва искането за достъп до касационно обжалване и основателността на касационната жалба с аргументи, изложени в писмен отговор по чл.287 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Н. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., решаващият състав на С. апелативен съд е приел, че присъденото от С. градски съд обезщетение в размер на 30 000 лв. е достатъчно за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания, претърпени по повод причинените при пътно-транспортното произшествие от 07.07.2008 г. травматични увреждания. При определяне на обезщетението въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, релевантни според преценката му за прилагане на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, а именно – възрастта на пострадалия, тежестта на получените при инцидента травми, изразяващи се в счупване на десния крак и нанесена разкъсно-контузна рана на десния лакът, интензитета на претърпените във връзка с травмите болки и страдания, неприятните изживявания по повод извършената хирургична интервенция за наместване на счупения долен крайник с инплантиране на остеосинтетичен материал и предстоящата нова операция за отстраняване на инплантанта, продължилият около 5 месеца лечебно-възстановителен период, остатъчният козметичен дефект на мястото на една от травмите, както и липсата на каквито и да било остатъчни последици от травматичните увреждания за здравето на ищеца.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Материалноправният въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, несъмнено е значим за изхода на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд относно размера на обезщетението, определено според правилото на чл.52 от ЗЗД, е обусловило частичното отхвърляне на предявения осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, а оттук – и неблагоприятния за касатора изход на делото.
Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не са осъществени допълнителните изисквания, специфични за визираните в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Въпреки позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът не е посочил конкретна задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди по всяко дело е обусловен от спецификата на фактите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Общите критерии, релевантни за прилагането на принципа за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, са изяснени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, задължително за съдилищата в Р. Б.. В конкретния случай въззивният съд е съобразил задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. относно приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е разрешил значимия за спора материалноправен въпрос в съответствие с тях, което изключва възможността за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е ясна и по приложението й съществува както задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, така и константна непротиворечива практика на ВКС. Дадените[населено място] № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд задължителни указания относно критериите, които трябва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД, не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани, за да се възприемат други критерии, наложени от изменения в законодателството или обществените условия. Изложеното сочи, че произнасянето по поставения от касатора материалноправен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е необходимо въззивното решение да се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 342 от 29.03.2010 г., постановено по гр. д. № 2653/2009 г. на С. апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :