3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
С. 03.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5338/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И., Р. С. Г., В. П. М., В. С. В. и А. С. И., приподписана от пълномощника им адв. В. Д., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 30.04.2013г., № 76, том 26, стр. 76, по в.гр.д. № 76/2013г., с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 23.11.2012г. по гр.д. № 249/2012г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. К. иск с правно основание чл. 72 ЗС във вр. чл. 4в ПЗР на ЗСПЗЗ за заплащане на стойността на извършени подобрения във възстановен на ответниците земеделски имот, и с въззивното решение искът е уважен за сумата 5215 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът по касация Р. Т. К. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Г. Ц. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи на основание чл. 59 ЗЗД предявения от Р. Т. К. иск за заплащане на стойността на извършени подобрения във възстановен на ответниците земеделски имот, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца е бил ползвател на земеделския имот, в който е извършил претендираните подобрения. Ищецът не е установил основание за упражняваната от него /и от наследодателя му/ фактическа власт върху същия имот, поради което и на основания чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ като ползвател е изваден по административен ред. Защитата по чл. 4в ЗСПЗЗ касае субектите, приравнени на чл. 72 ЗС, а именно добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. За да са такива те трябва да установят, че упражняват фактическа власт върху съответния имот на правно основание. В този смисъл е и § 4г ПЗР на ЗСПЗЗ, който разпорежда ползвателите без правно основание на възстановена собственост да се отстраняват по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗСПЗЗ, съгласно която отстранените по реда на чл. 34, ал. 1 лица нямат право на обезщетение, урежда отношенията между общината, издала заповедта, и отстраненото лице, а не между собствениците и държателят, извършил подобрения в такъв имот. В заключение съдът е приел, че ищецът не може да се ползва от правата по чл. 72 ЗС, тъй като земеделският имот не му е предоставен въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а е държател и отношенията между страните следва да се уредят на основание чл. 59 ЗЗД. Приел е, че при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба, следва да се даде различна от приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, а именно по чл. 59 ЗЗД. Въз основа на заключението на вещо лице е присъдил като обезщетение толкова, с колкото е намаляло имуществото на ищеца, т.е. с колкото е обеднял – направените разноски за строителни материали и вложен труд за построяване на сградата, както и вложения труд за насажденията.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск и на следващо място поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗСПЗЗ в отношенията между отстраненото лице и собственика на имота, от който то е отстранено. Прилагат решение от 15.09.2011г. по гр.д. № 228/2011г. на което не е отразено от кой съд е постановено.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните спорен предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността на решението – ТР № 2/2012г. ОСГТК на ВКС. В случая съдът е определил различна от приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос. Разпоредбите на чл. 34 ЗСПЗЗ и § 4г ПЗР на ЗСПЗЗ са приложени в точния им смисъл. Съгласно § 4г ПЗР на ЗСПЗЗ изземването на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, се извършва по реда на чл. 34 от същия закон, т. е. разпоредбата препраща към административния ред по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на имотите – със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите. Препращането е само относно реда за изземване на имотите, поради което няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗСПЗЗ, отричаща правото на обезщетение. Относно претенцията за обезщетение на лицата, извършили подобрения във възстановените земеделски имоти, приложими са правилата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ ако те са ползватели на имота въз основа на посочените в § 4 от закона актове, а по отношение на останалите лица приложими са правилата на неоснователното обогатяване – в този смисъл решение № 325/21.10.2011г. по гр.д. № 1172/2010. Іг.о. ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 30.04.2013г., № 76, том 26, стр. 76, по в.гр.д. № 76/2013г.
ОСЪЖДА И. П. И., Р. С. Г., В. П. М., В. С. В. и А. С. И. да заплатят на Р. Т. К. от [населено място] 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: