4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 21.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2328/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. Джъда Инсигма Г. Ко” Л., със седалище Китай, [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 197 от 16.06.2016 г. по т.д. № 272/2016 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 332/26.08.2015 г. по т.д. № 78/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора за отхвърляне на предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], насрещни искове за заплащане на главница в общ размер на 53 622.38 лв. по посочените фактури, ведно със законната лихва от предявяване на насрещната искова молба и мораторна лихва в размер на 13 064.05 лв.
В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на първоначалните искове/ главен и евентуален/ въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество за уважаване на предявените насрещни искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се съобрази с разпоредбата на чл.5 от Конституцията на РБългария и чл.4, ал.1 ГПК при спор за определяне на водещия език на договора в случаите, когато договорът е билингвистичен / на български и на друг език/, сключен е и се изпълнява на територията на РБългария, от регистрирани по българското право субекти, с приложимо българско право и подсъдност на български съд, ако в договора липсва клауза, определяща като водещ чуждия език. Спор по фактите ли е това, или спор относно съдържанието на материалното правоотношение и 2. Преклудира ли се правото на възложителя по иск по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу изпълнителя по договор, с факта на плащане и/или осчетоводяване на сума, по-висока от договорената по облигационно отношение цена. Допустимо ли е да се третира плащането и/или осчетоводяването като изменение на цената на договора чрез конклудентни действия, ако страните не са договорили изрично в договора подобна възможност. Не би ли се обезмислил по този начин институтът на неоснователното обогатяване и разпоредбата на чл.20а ЗЗД. По посочените въпроси се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения, че липсва задължителна съдебна практика.
В изложението се съдържат оплаквания за нарушение на чл.20 ЗЗД, като е цитирана задължителна практика на ВКС, без обаче да е формулиран изричен правен въпрос. Поддържа се и, че при определяне на английския език, като водещ по процесния договор, съдът е игнорирал разпоредбата на чл.5 от Конституцията. Касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като цитира решение на ВКС, ІІ т.о по т.д. № 936/2006 г.
Ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, офис 3, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват предпоставки за достъп до касация, а по същество поддържа доводи за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение по предявените насрещни осъдителни искове за получени без основание суми, съставляващи част от сумите по посочените от Окръжен съд – Стара Загора фактури, въззивният съд е съобразил следното: Наличието на договор от 01.07.2010 г., сключен между Д. Консорциум „Идреко-Инсигма” – възложител и [фирма] – изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да изпълнява функциите на представител на изпълнителя по договор за изграждане на сероочистваща инсталация към блокове 5 и 6 на Т. „М. Изток 2”, срещу задължение на възложителя да заплаща на изпълнителя за изпълнение на поръчката месечно възнаграждение; Договорът е с текст, изписан на английски и на български език, като съгласно българския текст в чл.4, е уговорено възнаграждение в размер на 11 750 евро, с включен ДДС, а в английския текст размерът на възнаграждението е изписан цифрово по същия начин – 11 750 евро, след което е добавен знак + и текст „VАТ 20 %” . Прието е, че се касае за неточен превод от английски на български език, тъй като добавеният знак + по несъмнен начин сочи, че към размера на възнаграждението следва да се добави ДДС, или сумата 11 750 лв. е без ДДС. Съдът е подложил на изследване действителната воля на страните и е приел, че водещият език е английския, като представителите на двете дружества са англоговорящи; на английски език е и разменената между тях кореспонденция. Взети са предвид и последващите сключването на договора действия на страните, свързани с дължимото възнаграждение – помесечно издаваните от [фирма] фактури за левовата равностойност на 14 100 евро/ 11 750 плюс ДДС/, в който размер са и извършените от възложителя осчетоводени плащания. Изведен е извод, че платеното от ищеца по насрещния иск не е в повече от дължимото, а съответства на уговореното с договора, поради което и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е неоснователен.
С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция, не би могло да се приеме, че формулираните от касатора въпроси по т.1 попадат в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са относими към правилността на решаващите изводи на въззивния съдебен състав, а част от тях са изведени въз основа на твърдения на дружеството – ищец по насрещните искове, които не са възприети от Апелативен съд – П.. Преценката относно правилността на обективираното в мотивите становище на решаващия съдебен състав, че действителната воля на страните по процесния договор е изразена именно в неговия английски текст, е извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби, тъй като липсва тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. В горния смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от недоказаността на основната предпоставка, кумулативната, допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочена, а и липсата на задължителна съдебна практика не е самостоятелно основание, обуславящо допускането на касационно разглеждане. В последния смисъл е и т.4 от посоченото тълкувателно решение.
Извършените плащания и съответно осчетоводяването на процесните фактури, от страна на възложителя по договора, не са възприети от въззивния съд като конклудентни действия за изменение на цената на договора, нито са изведени изводи за преклудиране правото на възложителя да води иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Поведението на страните при изпълнение на договора е съобразено единствено с оглед изясняване действителната воля на страните относно размера на месечното възнаграждение, като е зачетена задължителната практика на ВКС в тази насока. Поради това и въпросите в т.2 от изложението не могат да се счетат за обуславящи за изхода на делото.
Както бе посочено по-горе, в останалата част от изложението касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси, което съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на касационно обжалване по приложението на чл.20 ЗЗД, независимо от сочената задължителна практика на ВКС. Необходимо е да се посочи и, че както във връзка с чл.20 ЗЗД, така и относно начина на определяне на водещия език, касаторът всъщност е основал искането за достъп до касация на оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост на решението, преценката на които би могла да се реализира само при евентуално допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 16.06.2016 г. по т.д. № 272/2016 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: