О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 14.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 06 март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №366 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от синдика на [фирма]/н./, приподписана от адв.Г. от АК-П. срещу определение № 357 от 22.08.2017 г. на АС-Пловдив по в.гр.д. дело №435/ 17 г./ посочено погрешно в ЧКЖ под №357/17/, с което е потвърдено определение №387/15.06.2017 г. по т.д. № 62/2014 г. на ОС-Пазарджик, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е отказано изменение на решение № 47/24.04. 2017 г. на същия съд , по същото дело, в частта за разноските.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за неоснователност в писмен отговор на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение №387/15.06.2017 г. по т.д. № 62/2014 г. на ОС-Пазарджик, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е отказано изменение на решение № 47/24.04. 2017 г. на същия съд, по същото дело в частта за разноските, съдът се е позовал на това, че исковете на синдика за осъждане на ответника да заплати продажната цена за доставка на машини и обезщетение за забава са отхвърлени с решението, чието изменение по чл.248 ГПК , в частта за разноските се претендира. При това тези искове на синдика на [фирма]/н./срещу [фирма] са отхвърлени поради това, че процесният договор между страните е бил прогласен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ с влязло в сила решение на ОС-Пазарджик по т.д. № 63/2012 г.. При това положение искът за реално изпълнение/ плащане на цената/ не е бил основателен още при завеждането му в съда, доколкото сделката, по която се търси реално изпълнение е била атакувана като относително недействителна по иска по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ , предявен от страна на същия ищец-синдика [фирма]/н./, преди предявяване на настоящия иск. Ето защо, доколкото липсва извънпроцесуално поведение на ответника, с което същият е станал причина за предявяване на иска като основание за понасяне на отговорността за разноските на ищеца при отхвърлен иск, то приложима е общата разпоредба на чл.78 ал.3 ГПК, според която при отхвърлен иск съдебните разноски се поемат от ищеца.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочат два въпроса от страна на частния касатор: следва ли съдът да изследва поведението на ответника, с оглед приложението на чл.78 ал.2 ГПК и дали неплащането от страна на последния на задълженията му към ищеца представлява основание за предявяване на иска за реално изпълнение и в този смисъл-основание за ангажиране отговорността на последния за разноските в процеса. Позовава се чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящата инстанция счита, че както посочените правни въпроси, така и приложените актове на ВКС и съдилищата в страната са неотносими към настоящата фактическа обстановка, при която искът за реално изпълнение/ плащане на цената/ е бил предявен наред с обуславящия неговата неоснователност иск за относително недействителност по чл.647 ал.1, ТЗ , предявен от страна на същия ищец-синдик на [фирма]/н./, който е и ищец по втория иск. Следователно: в случая, неоснователността на иска за реално изпълнение е следствие от поведението на самия ищец, който предявява и иск за относителна недействителност на същия договор , по който се търси реално изпълнение, и произнасянето на съда по този обуславящ иск води до неоснователността на обусловения. Следователно, не е налице хипотеза, даваща възможност за ангажиране отговорността на ответника за разноски при отхвърляне на иска като неоснователен. По изложените съображения следва да се приеме, че липсват формулирани от касатора правни въпроси, които да се явяват обуславящи изхода на спора като първа предпоставка за допускане до касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 357 от 22.08.2017 г. на АС-Пловдив по в.гр.д. дело №435/ 17 г./ посочено погрешно в ЧКЖ под №357/17/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.