О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 08.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 388 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “С”А. срещу решението от 20.05.2008 год. по гр.д. № 3567/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на А. И. срещу решението от 24.08.2007 год. по гр.д. № 22635/2007 год. на Софийски районен съд. С него СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл.92 ал.1 вр.чл.228 ЗЗД с цена 2047.50 лв. предявен от А. И. срещу “С”А. , приемайки го за неоснователен. Въззивният съд е приел, че искът е основателен до размера на 1050 лв.
Искът е за договорна неустойка, произтичаща от предсрочно прекратяване на наемен договор за недвижим имот, ползван за търговски нужди. Тезата на ответника е, че е прекратил договора, тъй като в резултат на проявлението на скрити недостатъци, имотът е станал негоден за обикновено ползване, съобразно предназначението му. Спорът се е развил на плоскостта дали течовете в магазинното помещение са се дължали на скрити недостатъци или на лисата на обикновена поддръжка, дължима от наемателя.
Твърдението по касационната жалба е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въззивният акт е постановен противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Позоваването е бланкетно, като дори не се сочи кой е или каква е правната квалификация на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по който СГС се е произнесъл – материализиращ противоречието по т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК. Дори да се приеме, че това е практиката по чл.92 ал.1 ЗЗД – то и в този случай липсва обосновка на това кой е същественият материалноправен въпрос по делото, доколкото спорът пред съдилищата е бил досежно фактите, а не по приложимостта/тълкуването на правната норма. Касаторът счита, че и липсата на установена практика по новия ГПК е самостоятелно основание за допускане разглеждането на спора. Това не е така, но дори ако твърдението се съпостави с хипотезата на т.3 – то и в този случай следва да е посочен същественият материалноправен или процесуално правен въпрос, произнасянето по който ще има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.05.2008 год. по гр.д. № 3567/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.