О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 02.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 703 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Б. Н. С. като майка и законен представител на Ю. К. К., чрез адв. Д. Д. Р. от АК – Р. против определение № 1010/25.10.2011 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 997/2011 г.
С него, като е потвърдено определението на първостепенния Русенския районен съд, е прекратено производството по делото и исковата молба е върната поради неизпълнение на указанието за плащанена дължимата държавна такса.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. Н. С. като майка и законен представител на Ю. К. К., чрез адв. Д. Д. Р. от АК – Р. е предявила иск срещу бащата на детето К. К. К. за лишаването му от родителски права.
Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от съда за представяне на доказателства за платена държавна такса.
Указанията не са изпълнени, като в последния ден от срока процесуалният представител на страната е поискал той да бъде удължен поради невъзможност да се свърже с клиентката си, живееща в чужбина.
Съдът на следващия ден се е произнесъл, като удължил срока за изпълнение, който изтекъл на 24.08.2011 г.
На посочената дата адв. Р. поискал ново удължаване на срока по същата причина, но съдът намерил, че не са налице уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК и оставил без уважение молбата.
Исковата молба е върната поради невнасяне на държавната такса.
Определението е потвърдено от въззивната инстанция.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросите не са точно и ясно формулирани.
Твърди се, че „В. съдилища” в цялата си съдебна практика приемат, че сроковете, определени от съда за внасяне на държавни такси са инструктивни, а не преклузивни, поради което могат да се удължават. Уточнен от състава на Върховяния касационен съд въпросът е може ли да се удължават сроковете по чл. 129, ал. 2 ГПК. Същият се явява без значение за постановения резултат, защото в случая е заключено, че правилата по чл. 63 ГПК са приложими и дори веднъж е уважена молбата на страната за удължаване на срока за изпълнение. Повторното искане не е уважено, но не поради недопустимостта му, а защото не са били налице основанията по чл. 63 ГПК. Съдилищата са развили доводи, че липсата на връзка с клиента са вътрешни отношения между доверител и довереник, а също така страните трябва да изпълняват добросъвестно поцесуалните си права. Изяснено е, че бездействието на страната сама да се грижи за интересите си, не е важно обстоятелство по смисъла на чл. 63 ГПК, при това за повторно неизпълнение на указанието да се внесе държавна такса. Още повече, става реч за такса, която не е голяма по размер – 80 лв. и се дължи още при подаване на исковата молба. Съдът е посочил, че ищецът, който в случая се ползва и от професионална защита чрез адвокат, е наясно, че трябва да внесе такса и това да е сторено още към датата на подаване на исковата молба.
Поставен е и въпрос за начина, по който се определя срока, с който се удължава първоначалния и се поддържа, че има трайно установена практика, която не е съобразена от по-долните в инстанционо отношение съдилища.
Доказателства за противоречива съдебна практика не са представени, а това е условие за доказване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е изяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК.
Въпросите, свързани с правото на адвоката да ползва годишен отпуск са неотносими, защото въззивната инстанция не се е произнасяла по подобен довод, а от друга страна законът е ясен по приложението на чл. 51 ГПК.
Няма произнасяне на въззивната инстанция и по твърденията, че след връщане на исковата молба адвокатът разбрал, че доверителя му бил в отпуск и не бил на адреса в Швейцария, а и те са нововъдени едва в касационната частна жалба. Също така, сам адвокат Р. признава, че не тези причини са обусловили неизпълнението на указанията и в удължения от съда срок за плащане на държавната такса. Следователно, въпросите във връзка с тези твърдения, се явяват неотносими към постановения резултат.
Поставя се и въпросът /уточнен от съда/ дали по-късното внасяне на държавната такса санира неизпълнението в срок и трябва ли да бъде взето предвид от съда, който в подобен случай да няма право прекратява производството. Поддържа се, че „цялостната практика на Върховния касационен съд” е в този дух, а също,че разрешаването на въпроса има значение за точното приложение на закона.
Наличието на противоречива съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /срв. разясненията в ТР 1-2009-ОСГТК/.Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС За да е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, би следвало по поставения правен въпрос да липсва установена съдебна практика или произнасянето по него да би довело до нова или различна аргументация, имаща значение за развитието на правото.
Доказателства за противоречива съдебна практика не са представени.
От друга страна, няма спор в съдебната практика, че последицата от процесуалното бездействие на страната да отстрани нередовностите на исковата молба, включително – да внесе дължимата държавна такса, е разпореденото в самия закон, а именно – връщане на исковата молба. Общо правило е, че поправеното процесуално действие се счита за редовно, но от момента на извършването му, а когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуалното действие са смята за неизвършено /чл. 101, ал. 2 и 3 ГПК/. Именно поради това и за страните са уредени възможности да искат удължаване на срок или възстановяване на срок – т.е., това не става автоматично с приемане от съда на забавеното изпълнение. Хипотезите на възстановяване и на удължаване на сроковете са също уредени законодателно и само при наличието им, съдът е в правото да ги приложи. В случая, освен това, плащането на таксата е станало и след постановяване на определението по чл. 129, ал. 3 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 1010/25.10.2011 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 997/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: