О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
гр.София, 20.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 54/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Х. Д. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 86946 от 05.10.2011 год. срещу въззивното решение от 12.08.2011 год. по гр.дело № 2378/2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав. С него е отменено частично решението от 08.01.2008 год. по гр.дело № 4669/2006 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав и е допусната съдебна делба на магазин на партерния етаж две нива с фасада и вход от [улица] на първо ниво(на нивото на партера)-търговска площ от * кв.м. и второ ниво(полусутерен) търговска площ от * кв.м., преддверие към санитарен възел с площ * кв.м. и санитарен възел с площ * кв.м.; двустаен апартамент на партерния етаж от 60 кв.м., състоящ се от кухня, коридор, тоалетна, две стаи, като една от стаите представлява пристройката към къщата с тераса-покрив и мансарден етаж с площ * кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор, кухня и тоалетна от ъгловата къща, построена при граници на къщата: [улица], [улица], сграда в двора, двор и кооперация-Г. С., пристройка, долепена до къщата с тераса-покрив, заедно с * идеална част от цялото дворно място, представляващо УПИ * от кв.*, зона Б-2, цялото с площ * кв.м. и находящо е в [населено място], [улица] [улица], при граници на дворното място: [улица], [улица], Я. Х.Л. и Г. С.. Делбата е допусната при квоти: */* идеална част за държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството; */* ид.част за Л. Т. В.; */* ид.част за В. В. П.; */* ид.част за Л. Х. Д.; */* ид.част за Е. В. М.; */* ид.част за К. Е. Ю. М.; */* ид.част за Р. Г. М.; */* ид.част за З. Д. П.; */* ид.част за Л. Л. П. и */* ид.част за Т. Л. М..
С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска за делба на включения по реда на чл.278, ал.2 ГПК/отм./ имот: първи надпартерен етаж от ъглова къща, находяща се в [населено място], [улица] [улица]в УПИ * в кв.*, [улица], зона Б-2 по плана на [населено място], при съседи: [улица], [улица], Я. Х.Л. и Г. С., с площ * кв.м. и състоящ се от четири стаи, коридор, кухня, тоалетна и тераса.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и допускане до делба и на първия надпартерен етаж от ъгловата къща.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 3983 от 06.02.1995 год. по гр.дело № 1929/1994 год. на ВС, ІІІ г.о., решение № 3313 от 16.11.1994 год. по адм.дело № 827/1994 год. на ВС, ІІІ г.о. и решение № 398/1987 год. на ВС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че от М. И. Т./по мъж Р./, Т. И. Т. и Н. И. Т. по реда на ЗОЕГПНС са отнети идеални части от процесния недвижим имот. Прието е за установено, че с решение от 11.04.1955 год. на С. народен съд, І р-н, VІІ-ми участък, по гр.дело № 6668/1953 год. е била извършена делба, като на СГНС-ДТ”С.” била отредена в дял постройка А +А1/ъгловата къща и постройката с тераса-покрив откъм [улица]/ плюс * идеална част от мястото, а на Р. Ив.Т. /по мъж Й./, Л. Ив.Т./по мъж Г./ и В. Ив.Т./по мъж М./ била отредена в дял постройка Б/вътрешната къща на [улица]/ и * ид.част от мястото. Безспорно е било, че с решение от 17.06.1996 год. по гр.дело № 1145/1995 год. на СГС, ІІ-б отделение е възстановена на основание чл.7 ЗВСОНИ собствеността на Л. Т. В./дъщеря на Т. И. Т./ и на Р. Н. П./дъщеря на Н. И. Т./ върху апартамента на първия надпартерен етаж от жилищната сграда на [улица], състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, антре, реално ползване на тераса с *% ид.ч. от клозет и две антрета и реално мазе, застроен на * кв.м. с *% ид.ч. от общите части на сградата и *% ид.ч. от мястото, съставляващо п.* от кв.* по плана на [населено място], м.”Ц.”.
При тези данни, като е съобразил и останалите писмени доказателства по делото, въззивният съд е приел, че държавата се легитимира като притежател на ? идеална част от имота, предмет на първоначалния иск за делба, придобита срещу притежаваните от нея идеални части във възложения в дял друг самостоятелен имот. По отношение на включения с определението от 13.10.2006 год. на основание чл.278, ал.2 ГПК/отм./ първи надпартерен етаж от ъгловата къща, въззивният съд е приел, че реституционният ефект на ЗВСОНИ се разпростира върху правоимащото лице, но доколкото то се е позовало на правата си в преклузивния срок и тъй като няма данни праводателят на Л. Х. Д. по договора от 22.10.1998 год. – Х. Г. Т., да е сторил това, налице е пречка той да е придобил права въз основа на реституцията и по отношение на този конструктивно обособен имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Представените от жалбоподателката решение № 3983 от 06.02.1995 год. по гр.дело № 1929/1994 год. на ВС, ІІІ г.о. и решение № 3313 от 16.11.1994 год. по адм.дело № 827/1994 год. на ВС, ІІІ гр.отделение не обосновават наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Решение № 3983 от 06.02.1995 год. по гр.дело № 1929/1994 год. на ВС, ІІІ г.о. не е постановено по аналогичен на процесния казус. В него се третира приложението на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗВСОНИ. След като се припомня, че по принцип собствеността върху отчуждените по изчерпателно изброените закони недвижими имоти се възстановява по силата на закона, в решението се приема, че с чл.4, ал.4 ЗВСОНИ не е въведена като предпоставка за възстановяване на собствеността наличието на получените в обезщетение или в замяна жилища в патримониума на отчуждения собственик или на неговите наследници. Посочено е, че в хипотезата на чл.4, ал.3 ЗВСОНИ собствеността се възстановява чрез искане до министъра на финансите, отправено в 6-месечен срок от влизане на закона в сила – 24.02.1992 год. и с чл.4, ал.4 ЗВСОНИ се регламентира само последицата от влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността, като при положение, че отчужденото жилище не е в патримониума на отчуждения собственик или наследниците му, те могат да върнат не точно полученото в обезщетение или замяна жилище, а друго различно жилище, което да е тяхна собственост и да е най-малкото равностойно на това, което е получено в обезщетение или замяна.
В обжалваното въззивно решение не се отрича реституционния ефект, който според градския съд произтича непосредствено от нормата на закона и не се изключва по правила от приключилата делба. Прието е, че именно отчуждените идеални части са легитимирали държавата да участва в делбеното производство и на тази основа да придобие притежаваните от останалите съделители идеални части в процесния имот, като трансформацията на идеална част в изключително право на собственост върху имота, според въззивния съд, почива на концентрация на притежанието в един правен субект. От тази гледна точка е прието, че по силата на извършената делба, държавата се легитимира като притежател на ? идеална част от имота – придобита срещу притежаваните от нея идеални части във възложения в дял друг самостоятелен имот.
От това е видно, че процесният казус е различен от този, предмет на решение № 3983 от 06.02.1995 год. по гр.дело № 1929/1994 год. на ВС, ІІІ г.о., поради което последното не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито в частта, с която с въззивното решение съдебната делба на имота, предмет на първоначалната искова молба е допусната с участието и на държавата, нито в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за делба по отношение на включения по реда на чл.278, ал.2 ГПК/отм./ първи надпартерен етаж от ъгловата къща с площ 110 кв.м. Решаващият мотив на въззивния съд е, че праводателят на жалбоподателката по договора за продажба на наследствени права от 22.10.1998 год. не се е позовал на правата си в преклузивния срок, поради което съдебно установеният порок на сделката, сключена между държавата и И. Н. М. от 25.01.1966 год. по реда на НПЖДЖФ/отм./, не разпростира реституционния ефект на закона спрямо Х. Г. Т..
Решение № 3313 от 16.11.1994 год. по адм.дело № 827/1994 год. на ВС, ІІІ гр.отд. също не е относимо към настоящия казус, тъй като е по приложението на чл.1, ал.1 и чл.4 от З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, който закон е въвел изискване реституирането на имуществото да се извърши чрез административен акт.
Позоваването на решение № 398 от 04.06.1987 год. по гр.дело № 208/1987 год. на ВС, І г.о., според което е недопустимо да се допуска делба само на една идеална част от съсобствен имот и да се изключи от делбата друга идеална част от същия имот, също не обосновава наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Претенцията за допускане на съдебна делба на първия надпартерен етаж от ъгловата къща/приета от районния съд по реда на чл.278, ал.2 ГПК/отм./ на 13.10.2006 год./, е намерена за неоснователна изцяло, като е прието, че жалбоподателката не се легитимира като правоимаща по смисъла на ЗВСОНИ и не разполага с призната от закона възможност да инициира прекратяване на съсобствеността досежно този етаж от сградата.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/а и касационната жалба/ не съдържат правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Дали държавата има качеството на съсобственик по отношение на допуснатите до делба с нейно участие обекти и кои лица са съсобственици на първия надпартерен етаж от къщата, са въпроси, които засягат единствено производството по конкретната касационна жалба и разглеждането й по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правораздаването.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.08.2011 год. по гр.дело № 2378/2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав по жалба вх.№ 86946 от 05.10.2011 год. на Л. Х. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/