Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 24.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Таня Митова
Членове Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 856 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано е съгласно разпореждане №243 от 16.02.2015г на председателя на ІІІ г.о , по частна жалба на Т. Г. Б. срещу разпореждане от 18.12.2014г на зам. Председател на ВКС , с което е отказано образуването на производство пред Върховен касационен съд. Отказът да се образува производство е във връзка с жалба на Т. Г. Б. с вх. №9699 на ВКС от 07.11.2014г, като постъпила срещу определение от 05.12.2014г на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ , с което определение не е допусната реабилитация за наложени на същата наказания от дисциплинарния съд по пет дисциплинарни преписки от 2008г , по чл. 135 от Закона за адвокатурата. Препискатата е изпратена от Висш адвокатски съвет с придружително писмо изх.№212 от 12.02.2015г. В нея се съдържа и уведомление до жалбоподателката по нейно искане до ВКС вх.№943/26.01.2015г , във връзка с което председателя на ГК също отказва образуването на съдебно производство по реда на чл. 7 ал.5 ЗА , поради липса на налично решение на Висш адвокатски съвет , или мълчалив отказ. Налице е само отказ за реабилитация по чл. 135 от ЗА ,по отношение на който акт законът не предвижда съдебен контрол . Във връзка с последното уведомление , по настоящето образувано частно гражданско производство е постапила „частна жалба и инцидентен установителен иск” с вх. № 1826/16.02. 2015г. Оплакването е ,че се заобикаля искането на адв. Б. Висш адвокатски съвет да се произнесе,като се изтъква наличието на молба вх.№6336/12.09.2014г подадена според твърденията на жалбоподателката до АС на САК ,последвал е мълчалив отказ , който е обжалван пред Висшия АС , а пред ВКС се обжалва мълчаливия отказ на този висш орган , съгласно чл. 7от Закона за адвокатурата. Поради това жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на отказа да се образува съдебно производство, включително по гражданско- правен ред , основание за което е следвало служебно да се прецени .
Частната жалба е допустима, тъй като правилата на гл.ХХІ ГПК са общ ред ,по който се извършва контрол спрямо преграждащи актове на съда, независимо дали касаят първоначалното образуване на съдебно производство (чл. 2 ГПК) ,или по-нататъшното развитие на делото (чл.274 ал.1 т.1 ГПК). Този контрол обаче има очертани от искането на страната предметни предели , както и очертани от закона граници , с оглед на което частната жалба по същество е неоснователна .
Съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о са следните :
С разпореждане от 18.12.2014г на зам. Председател на ВКС и председател на НК на ВКС правилно е отказано образуването на съдебно производство по жалба на адвокат срещу решение на висш орган на Адвокатурата, в случая определение от 05.12.2014г на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ, тъй като по отношение на този акт не е предвиден съдебен контрол. Единствената законова възможност за обжалване на решение на Висш дисциплинарен съд е уредена в чл. 130 ал.2 ЗА , но условията за допустимост на производство по тези ред- с оглед препращането към чл. 7 ал.7 ЗА , в случая безспорно не са налице. Постановените от Висшия адвокатски съвет решения по жалби срещу решения на други регламентирани в Закона за адвокатурата (ЗА) органи или мълчаливите откази , ще подлежат на съдебен контрол само тогава, когато стриктни по характера си норми изрично регламентират това.Изрично уредената в закона изчепрателност на основанията за съдебна намеса е проявление на залегналия в Конституцията и изведен в чл. 2, ал. 1 от ЗА принцип на независимост, изключителност и самоуправление на българската адвокатура.
Тезата на жалбоподателката , че при постановен и оспорван от нея с жалба изричен акт, постановен от дисциплинарния съд по преценка на предпоставките на чл. 135 ал.1 ЗА , Върховен касационен съд е следвало да направи извод за мълчалив отказ – първо от орган на АС при Софийска адвокатска колегия във връзка с вписване ,т.е по смисъла на чл. 7 ал.1 във вр чл.6 ал.2 от ЗА , а след това да констатира мълчалив отказ и на Висшия адвокатски съвет по смисъла на чл. 7 ал.5 от ЗА , е несъстоятелна . В случая правото да се упражнява адвокатска професия не е изгубено и се възстановява с изтичане срока на наказанието , каквото е принципното разбиране на ВКС ( реш.№214 от 2012г по гр.д №350/2012Г ІІІ Г.О , реш.357/2014 по гр.д №4861/2013 ІІІ г.о). Срочният характер на наказанието сочи ,че лицето не губи своето право. Възникването на различни обстоятелства би могло да бъде преценявано в други предписани в закона производства , но не в настоящето и на този етап – не от Върховен касационен съд. Вписването и този случай е подчинено на реда по Наредба №3/29.10.2004г за водене и съхранение на регистрите от адвокатските съвети , предвиден за да се обективира отразяването на относимите към упражняването на професията обстоятелства, чрез вписването им , а също и за да се гарантира контрола при отказ на съответния АС , включително ако е „мълчалив”.Няма данни, нито твърдения жалбоподателката да е упражнила качеството си на адвокат – заявител по този ред , затова и във връзка с поисканото образуване на производство направо пред ВКС правилно е преценено, че законни предпоставки за това не са налице .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила разпореждане от 18.12.2014г на заместник- председател на ВКС, с което е отказано образуването на производство по жалба на Т. Г. Б. с вх.№9699 от 07.11.2009г пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.