О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 26.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ М.
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова по ч.гр.д. № 2286 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 14937/10.02.2014 г. на Е. И. А., чрез пълноимощника й адвокат К. Т., против определение от открито съдебно заседание на 3.02.2014 г., постановено по гр.д. № 10620 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, І-ви брачен въззивен състав, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на Е. И. А. вх. № 3479/27.05.2013 г.
Ответникът по частната жалба И. М. Д. не е подал писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение Софийски градски съд е констатирал, че ищцата по делото Е. А. обжалва първоинстанционното решение с доводи, че няма произнасяне по искането да бъде определено местоживеене на детето в Англия на посочен адрес, да бъде дадено и разрешение, то да бъде допуснато до мястото на местоживеенето си и да се промени режима на виждане между бащата и детето, като същия бъде определен съобразно исканата промяна за местоживеене извън пределите на РБ, като в съдебно заседание е уточнено, че обжалването е в частта, с която е отхвърлен иска частично, а именно да се разреши на детето да пътува до навършване на пълнолетие извън границата на Р. България, без ограничение на времето на пътуванията и тяхната продължителност, а предмета на иска съгласно уточнението, допуснато в съдебно заседание на 2.04.2013 г. е даване на разрешение и за заместващо съгласието на бащата детето Б. И. Д. да пътува в чужбина и да пребивава извън страната, а именно на територията на Великобритания. При тези констатации е прието, че въззивната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена по въпрос за местоживеенето на детето, който не е бил в предмета на делото, поради което и съдът не се е произнесъл относно определяне местоживеенето на детето, а въведеното в съдебното заседание, извън сроковете на въззивно обжалване като предмет на жалбата, а именно произнасянето на съда в отхвърлителната част на първоинстанционното решение, е недопустимо, поради което жалбата е оставена без разглеждане като безпредметна.
В частната жалба бланкетно се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение, с което на ищцата Е. А. е разрешено да извежда малолетното дете Б. Д. извън страната в Англия, по време което не съвпада с периодите на лични контакти на бащата И. Д. и искът е отхвърлен в останалата част, а именно да се разреши на детето да пътува до навършване на пълнолетие извън границите на Република България до Англия без ограничение във времето на пътуванията и тяхната продължителност. Във въззивната жалба се твърди, че съдът е дължал произнасяне по друг предмет на спора, а именно относно местоживеенето на детето в Англия, разрешение да бъде допуснато до мястото на местоживеене и за промяна на режима на лични отношения с бащата.
Съдът е следвало да квалифицира така наведените твърдения като довод за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено извън рамките на заявеното от ищцата сезиране. Следователно предмет на въззивната жалба на ищцата Е. А. е допустимостта на първоинстанционното решение при преценка дали същото е постановено по заявените искания и съдът дължи произнасяне по нея при условията на чл.269 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание на 3.02.2014 г., постановено по гр.д. № 10620 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, І-ви брачен въззивен състав, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на Е. И. А. вх. № 3479/27.05.2013 г.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: