О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 30.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №157/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , чл. 274 ал.3 от ГПК вр.чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на К. М. К. от гр. Д. срещу определение №16 от 27.01.2010г по ч гр.дело № 40/2010г. на Хасковски окръжен съд , с което е потвърдено определение №317 от 19.12.2009г за прекратяване на производството по гр.д №875/2009г. на Димитровградски РС поради недопустимост на иска ,предявен без правен интерес , за установяване нищожност за заявен отказ от наследство . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен материалноправен въпрос,решаващ за допустимостта на този иск като самостоятелен предмет на установяване по чл. 124 ал.1 от ГПК . Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК предвид противоречивото му решаване ,в обосновка са приложени решение №310 от 29.05.1995г І г.о на ВС и решение №977 от 09.04.1979г гр.д.2379/78г І г.о на ВС на РБ. Щом отказът от наследство е формален акт ,то и интересът от иск при нищожност е следвало да бъде преценен положително .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения:
Искът е бил предявен за установяване нищожност на заявен отказ от наследство и същият е приет за недопустим по съображения , изведени в задължителна за съдилищата форма още в ППВС № 7 от 28.11.1973г.на ВС на РБ. Хасковски окръжен съд е съобразил задължителните в обсъжданата насока указания , включително трайната практика по прилагането на института . При направеното възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство ( т.3”д” от ППВС №7/73г ) .
Приложените от касаторката две съдебни решения не са пример за дадено обратно разрешение във връзка с допустимостта на предявения иск и не подкрепят тезата в изложението. В тях поставеният въпрос не е засяган , кометниран е формалния характер на отказа от наследство и изключението в случай на заявяването му пред съд (р. №310 от 29.05.1995г І г.о на ВС), както и че спор за действителността на отказа не се решава в изпълнителното производство , или по жалба срещу действията на съдия- изпълнител , а в съдебно исково производство (решение №977 от 09.04.1979г гр.д.2379/78г І г.о ).
По поставения въпрос относно допустимостта на иск,с който самостоятелно се цели установяването на нищожност на отказ от наследство, не съществува противоречива практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този критерии .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №16 от 27.01.2010г по ч гр.дело № 40/2010г. на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .