О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място], 04.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 157 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Б. М. Ф. от [населено място] против определение № 11373 от 25.07.2011г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7638/2010г. в частта му, с която е оставено в сила разпореждане на Софийски районен съд, 69 състав по гр.д. № 5248/2006г. за отказ да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба от 19.01.2009г. до размер на 500лв.
Според жалбоподателката определението е неправилно. Тя счита, че според доходите, с които разполага, дори намаления размер на таксата от 500лв. е непосилен. Затова моли да бъде освободена от пълния размер на таксата. Като основание за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: 1/ може ли при преценка основанията за освобождаване от държавна такса съдът да указва извършване на разпореждане с имущество, чрез което лицето да се сдобие с парични средства; 2/ може ли при същата преценка съдът да взема предвид евентуално бъдещо постъпване на парични средства – т.нар. правни очаквания; 3/ може ли съдът да дава съвети как лицето да увеличи имуществото си, за да може да заплати дължимата държавна такса.
Насрещната страна Л. М. Ф. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Частната жалбоподателка Б. М. е страна в делбено производство по гр.д. № 5248/2006г. Подала е въззивна жалба срещу решението на Софийски районен съд от 02.09.2009г. по извършване на делбата. Съдът е изискал внасяне на държавна такса по жалбата, определена въз основа на дела й в съсобствеността, в размер на 1742,72лв. С молба от 30.11.2009г. Б. Ф. е поискала да бъде освободена от заплащане на държавната такса на основание чл. 63, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Представила е декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че не работи, получава 235 лв. годишна рента за земеделска земя в [населено място], издържа се от пенсията на съпруга си в размер на 115,67лв. и помощ от сина си; освен частта от делбения имот в [населено място] притежава 1/2 ид.ч. от наследствена къща с двор в [населено място], 1/2 ид.ч. от 47 дка земеделска земя и от 10 дка гори в землището на същото село и 1/2 ид.ч. от дворно място в [населено място]. При тези данни първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса.
С обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че Б. М. следва да бъде освободена частично от държавната такса над 500лв. и съответно дължи внасянето на сумата 500лв. За да достигне до този извод съдът е посочил, че тя действително не притежава парични средства в голям размер, но пък има имущество, от което може да реализира доходи или да се разпореди с него. Освен това съдът е взел предвид, че жалбоподателката е ангажирала по делото двама адвокати, на които е заплатила възнаграждения и от това също е направил извод, че не е лишена от парични средства.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице сочената хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставените въпроси, свързани с извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и с имущество за заплащане на държавна такса, е създадена практика на Върховния касационен съд, която не противоречи на обжалваното определение. Според Определение № 624 от 27.12.2011г. по ч. гр.д. № 495/2011г. на ІІ г.о. на ВКС наличието на недвижимо имущество, като материално благо на значителна стойност, сочи на материално състояние, което предполага възможност страната да поеме разходите по съдебното производство. Определение № 40 от 1.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на II г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, сочи, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е относимо към възможността за заплащане на съответната държавна такса по делото. А наличието на съдебна практика по повдигнатите въпроси изключва основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно следва да се отбележи, че постановения от градския съд отказ за пълно освобождаване от държавна такса съответства на формираната съдебна практика по прилагане на чл. 63, ал.1,б.”б” ГПК/отм./, сега чл. 83, ал.2 ГПК, по делбени дела – виж определение № 588 от 28.11.2011г. по ч.гр.д. № 527/2011г. на І г.о. и определение № 191 от 17.05.2011г. по ч.гр.д. № 107/2011г. на ІІ г.о. Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11373 от 25.07.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав по ч.гр.д. № 7638/2010г. в частта му, с която е оставено в сила разпореждане на Софийски районен съд, 69 състав по гр.д. № 5248/2006г. за отказ да бъде освободена Б. М. Ф. от заплащане на държавна такса в размер на 500лв. по подадената на 19.01.2009г. въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: